Тя не закъсня да увенчае триумфа си.
— Носът ти е напълно запушен. Зяпаш за въздух като риба на сухо.
Той остави вилицата и ножа, промърмори „благодаря за вечерята“ и се затвори със своя макет. Това занимание постепенно го успокои напълно. Работеше бавно и методично, без да се остави да го разсейват странични мисли. Дори и да чуваше шума от телевизора в съседната стая, въобще не го забелязваше. След неопределено време на прага застана дъщеря му с намусен вид и следи от дъвка по брадичката.
— Търсят те по телефона. Типично. Тъкмо по средата на „Пери Мейсън“4.
„По дяволите, трябва да преместя телефона.
По дяволите, трябва да се заема с възпитанието на децата.
По дяволите, какво да кажеш на едно тринайсетгодишно дете, лудо по Бийтълс и с вече набъбнал бюст?“
Той се промъкна в дневната, сякаш се извиняваше, че въобще съществува, хвърли глуповат поглед на преситеното кучешко лице на адвоката, изпълнило екрана, придърпа телефона и излезе в антрето.
— Здрасти. — Беше Алберг. — Виж какво, мисля, че набарах нещо.
— Да?
— Спомняш ли си, че разговаряхме за корабите по канала? Които минават оттук през лятото в един и половина и в четири всеки ден?
— Да.
— Опитах се да проконтролирам движението на малките параходи и товарните кораби тази седмица, почти е невъзможно да се установят всички, които се мотаят наоколо. Но преди час едно от момчетата от патрулната полиция каза, че е видяло пътнически кораб да минава в западна посока посред нощ някъде през миналото лято. Кога точно — не помни и не се сетил за това, докато не го попитах. Дежурил тогава няколко нощи. Изглежда невероятно, но той се кълне, че е вярно. На другия ден излязъл в отпуск и после забравил.
— Разпознал ли е парахода?
— Не, чакай. Обадих се в Гьотеборг на чиновниците от параходството. И един от тях каза, че би могло да бъде вярно. Смята, че лодката се казва „Диана“, и ми даде адреса на капитана.
Кратка пауза. Чу се как Алберг драсна клечка кибрит.
— Добрах се и до капитана. Той си спомни, въпреки че явно хич не му се щеше. Първо стоели на котва цели три часа при Хевринге, после се пръснал някакъв паропровод в мотора…
— В машината.
— Какво каза?
— В машината. Не в мотора.
— Тъй де, във всеки случай престояли в Сьодершьопинг повече от осем часа за ремонт. Това значи, че закъснели с дванайсет часа и са минали през Буренсхулт след полунощ. Не са зареждали в Мутала или Вадстена, а пътували директно за Гьотеборг.
— Кога е станало това? Кой ден?
— Нощта срещу пети.
Никой от тях не промълви нищо следващите десет секунди. После Алберг каза:
— Четири дни преди да я намерим. Обадих се пак на оня от параходството и сверих часовете. Той запита за какво става дума и аз поисках да знам дали всички, които са били на борда, са пристигнали нормално. Нима някой не е пристигнал? — попита той. Казах, че всъщност не знам. Вероятно си е помислил, че не съм съвсем наред.
Отново настъпи тишина.
— Мислиш ли, че това значи нещо? — попита накрая Алберг.
— Не знам — отговори Мартин Бек. — Може би. Но при всички случаи си свършил добра работа.
— Ако всички, които са били на борда, са слезли в Гьотеборг, значи нищо не е свършено. — В гласа му се долавяше странна смесица от разочарование и скромен триумф. — Трябва да проверим всички сведения.
— Несъмнено.
— Чао.
— Чао. Ще се обадя.
Мартин Бек постоя прав известно време с ръка на телефонната слушалка, после сбърчи чело и като сомнамбул прекоси дневната и влезе в стаята си. Внимателно затвори вратата и седна пред параходния макет, вдигна ръка към една от мачтите, но веднага я отпусна.
Час по-късно все още седеше така, докато не дойде жена му и го прати в леглото.
8.
— Не може да се каже, че изглеждаш особено здрав — констатира Колберг.
Мартин Бек усещаше всичко друго, но не и че е здрав. Имаше хрема, болеше го гърлото, ушите му горяха, бронхите му свистяха. Настинката като по програма бе навлязла в най-болезнената си фаза. Все пак умишлено пренебрегна и нея, и домашните атаки, прекарвайки целия ден в канцеларията си. Преди всичко избяга от задушаващите грижи, които щяха да се изсипят върху му, ако бе останал на легло. След като децата израснаха и почнаха да й се изплъзват, жена му с кавгаджийска разгорещеност и маниакална грижовност се вживя в ролята на домакиня и периодите му на инфлуенца бяха за нея събития, равни на рождените дни и националните празници.
Освен това по известни причини не му се седеше в къщи.