— Добро утро — отвърна Меландер.
— Тая лула вони. Но стой си, стой си и трови въздуха. Нали си на гости. Или може би искаш нещо?
— Човек не хваща рак толкова скоро, ако пуши лула. „Флорида“ впрочем са най-опасните цигари на света. Така съм чувал. Иначе съм по служба.
— Провери „Американ Експрес“, поща, чекове, телефони, контакти… ти знаеш какво.
— Мисля, че да. Как се казваше дамата?
Мартин Бек написа името на парче хартия — Роузана Макгро, и го протегна на Меландер.
Той си тръгна и Мартин Бек отвори прозореца. Въздухът бе студен и вятърът свистеше в короните на дърветата, правейки въртопи от листа по земята. След малко го затвори, окачи сакото си на облегалката на стола и седна.
Вдигна слушалката и набра номера на Отдела за чужденци. Ако се е регистрирала в някой хотел, би трябвало да я имат в техните регистри. Всъщност наистина би трябвало да е в тях. Наложи се да чака доста дълго, преди някой да отговори, а после минаха десет минути, докато момичето се върна на телефона. Беше намерила картона. Роузана Макгро е живяла в хотел „Жилет“ от тринайсети юни до втори юли.
— Изпратете фотокопие — нареди Мартин Бек.
Натисна копчетата на телефона и изчака сигнала със слушалка в ръка. После поръча такси и си сложи сакото. Пъхна ретушираната снимка на Роузана Макгро в джоба си и излезе от стаята. След десет минути слезе на площад „Брункеберг“, плати и влезе през стъклените врати на хотела.
Пред стойката на портиера стоеше компания от шестима господа. Имаха табелки с имената им на ревера на саката си и говореха един през друг. Портиерът изглеждаше нещастен и отчаяно ръкомахаше, правейки извинителни жестове. Изглежда дискусията щеше да се проточи и Мартин Бек седна в един от фотьойлите във фоайето.
Изчака, докато човекът успя да убеди участниците в конгреса в нещо си, и изгледа как групата изчезва в асансьора. Чак тогава се приближи.
Портиерът стоически прегледа регистъра, докато намери името най-долу на една страница. Той обърна книгата така, че Мартин Бек да може да прочете. Беше написала с красиви равни букви: „Месторождение — Денвър, Кол., САЩ. Домашен адрес: Линкълн, Небр. Последно местопребиваване: Небр., САЩ.“
Мартин Бек провери останалите гости, записали се в дните около тридесети. Над Роузана Макгро стояха имената най-малко на осем американци. Всички без най-горните двама бяха посочили някакво място в САЩ като последно местопребиваване. Първата в редицата се казваше Филис, другата част от името й беше нечетлива. Тя бе написала Нордкап, Швеция, като последно местопребиваване. Следващият бе написал Нордкап, Норвегия, в същата колона.
— Това група ли е било? — попита Мартин Бек.
— Да видя — посегна портиерът и наклони глава. — Не, всъщност не си спомням, но е напълно възможно. Тук често идват американски групи. Пристигат с влака от Нарвик.
Мартин Бек му показа снимката, но човекът поклати глава:
— Не, съжалявам, имам толкова много гости…
Никой не я беше разпознал, но все пак посещението в хотела даде някакъв резултат. Сега знаеше къде е живяла, видя името й в регистъра и дори успя да погледне стаята й. На втори юли бе напуснала хотела.
— И после? Накъде е тръгнала? — каза си той тихо.
В слепоочията му бумтеше и пламтеше, болеше го гърлото. Питаше се колко ли висока температура има.
Може да е заминала с парахода по канала и да се е качила вечерта преди заминаването му от Стокхолм. В брошурата от параходството беше прочел, че на борда може да се нощува преди отпътуване. Той все повече се убеждаваше, че тя е била на „Диана“, въпреки че все още нямаше нищо, което директно да сочи това.
Къде ли е Меландер, помисли той и се пресегна за телефона, но тъкмо да набере номера, на вратата отчетливо се почука.
На прага стоеше Меландер.
— Не. Нито „Американ Експрес“, нито на други места. Никой нищо не знае за нея. Отивам да хапна, ако нямаш нищо против.
Нямаше нищо против и Меландер изчезна.
Обади се в Мутала, но Алберг не беше там.
Главоболието му се засили. След като напразно търси таблетки, отиде при Колберг да вземе назаем една-две. На вратата получи ужасен пристъп от кашлица, който го направи неспособен да каже нещо цяла минута.
Колберг изкриви глава и загрижено го погледна.
— Звучиш по-зле и от осемнайсет дами с камелии. Ела да те види чичо доктор.
Той заразглежда Мартин Бек през лупата си.
— Ако не слушаш доктора, не ти остава много. Върви си у дома, пъхни се в леглото и изпий един-два огромни грога. Най-добре три. С ром, само това помага. После ще заспиш и ще се събудиш като новороден.