К.: Извинявам се. Но искам да ви напомня какво ви казах в началото на разговора. Това може да се окаже важно.
(Пауза.)
К.: Трудно ли ви е да си спомните?
М.: Не, Боже мой!
(Пауза.)
М.: Много е странно да седя тук и да излагам един човек, който не е сторил нищо лошо и на всичкото отгоре е мъртъв.
К.: Разбирам чувствата ви. И ако все още настоявам, то е, защото имаме нужда от помощта ви.
М.: Е, добре, питайте.
К.: Влязохте в жилището. После?
М.: Тя си свали обувките.
К.: И после?
М.: Целунахме се.
К.: И после?
М.: Тя влезе в спалнята.
К.: А вие?
М.: Последвах я. Трябват ли ви още подробности?
К.: Да.
М.: Тя се съблече и легна.
К.: Върху леглото?
М.: Не, във леглото. Под одеялото и чаршафа.
К.: Изцяло ли беше съблечена?
М.: Да.
К.: Изглеждаше ли стеснителна?
М.: Ни най-малко.
К.: Тя загаси ли светлината?
М.: Не.
К.: А вие?
М.: Как смятате?
К.: И после имахте полово сношение?
М.: Какво, по дяволите, си мислите, че сме правили? Трошили сме орехи ли? Извинете, но…
К.: Колко дълго останахте?
М.: Не знам точно, до един или два. После се прибрах.
К.: Значи това е първият път, когато изобщо сте видели мис Макгро?
М.: Да, първият път.
К.: Какво си мислехте за нея, като си тръгвахте оттам? И на другия ден?
(Пауза.)
М.: Мислех… първо си помислих, че е най-обикновена евтина курва, макар че не изглеждаше така от пръв поглед. После реших, че е нимфоманка. Но и едното, и другото беше глупост. Сега, особено когато знам, че е мъртва, да, просто изглежда абсурдно, че някога съм можел да мисля така.
К.: Чуйте ме, приятелю. Уверявам ви, че е еднакво деликатно и за мен да поставям всичките тези въпроси, както и за вас да им отговаряте. Никога не бих го правил, ако нямах определена цел. Тъй че ще е по-зле, ако не стигнем доникъде.
М.: Извинете, че избухнах преди малко. Работата е там, че не съм свикнал с обстановката. Изглежда толкова налудничаво да седя тук, в тази стъклена клетка, и да разправям неща за Роузана, които никога преди не съм споделял с никого, с разни полицаи, мотаещи се нагоре-надолу, докато магнетофонът си върви ли, върви, а сержантът само седи и зяпа там, в ъгъла. Не съм никакъв циник, особено що се касае до…
К.: Джек, вземи смъкни тия щори покрай стената. И чакай навън.
(Пауза.)
Ромни: Довиждане.
М.: Моля за извинение.
К.: Няма за какво да се извинявате. Какво всъщност стана между вас и госпожица Макгро? След първото ви запознанство?
М.: Два дена по-късно й се обадих по телефона. Тогава нямаше особено желание да се видим, каза си го направо, но ми позволи да я потърся пак, ако искам. Следващият път, когато се обадих, беше около седмица по-късно, тя ме покани да отида у тях…
К.: И вие…
М.: Да, спахме заедно. И после така си и тръгна. Понякога един път в седмицата, понякога два. Срещахме се винаги у Роузана. Често пъти съботите, после прекарвахме заедно неделите, когато и двамата бяхме свободни.
К.: Колко продължи връзката ви?
М.: Осем месеца.
К.: Защо я прекратихте?
М.: Влюбих се в нея.
К.: Страхувам се, че не ви разбирам добре.
М.: Всъщност е много просто. В интерес на истината отдавна бях влюбен в нея. Наистина я обичах. Но ние никога не говорехме за любов, не си казвахме нищо.
К.: Защо?
М.: Защото исках да я задържа. После, когато й казах, ами… всичко веднага свърши.
К.: Как стана това?
М.: Виждате ли, Роузана беше най-откровеният човек, когото някога съм срещал. Тя доста ме харесваше и най-вече обичаше да спим заедно. Но не желаеше да живеем заедно. Никога не го е криела. И тя, и аз отлично знаехме за какво сме се срещнали.
К.: Как реагира тя, когато й казахте, че сте влюбен в нея?
М.: Натъжи се. После каза: ще спим още веднъж заедно, а утре ще си отидеш оттук и край. Няма да се нараняваме един друг.
К.: А вие как го приехте?
М.: Ами нормално. Ако я познавахте така добре, както я познавах аз, щяхте да разберете, че нямаше какво да направя.
К.: Кога стана това?
М.: На трети юли миналата година.
К.: И оттогава прекъснахте всякакви взаимоотношения?
М.: Да.
К.: Докато бяхте заедно, тя срещаше ли се и с други мъже?
М.: И да, и не.
К.: С други думи, имахте ли чувството, че тя е спала и с други от време на време?
М.: Изобщо нямах никакво чувство. Аз знаех. През март бях на четириседмичен курс във Филаделфия. Още преди да замина, тя ми каза да не разчитам, че… ще ми бъде вярна толкова дълго време. Когато се върнах, я запитах и тя ми съобщи, че го е направила веднъж, след три седмици.