К.: Имала е сношение?
М.: Да. Що за просташки израз! Бях достатъчно глупав да я попитам с кого.
К.: Какво ви отговори тя?
М.: Че не ме засяга. И наистина не ме засягаше, във всеки случай не и по нейния си начин.
К.: През тези осем месеца, в които сте били заедно, имахте ли интимни… редовни сношения, ако правилно съм ви разбрал?
М.: Да.
К.: А тези вечери и нощи, когато не бяхте заедно, тя какво е правила?
М.: Беше сама. Чувстваше се добре, когато е сама. Четеше невероятно много, освен това често работеше и вечерно време. Пишеше нещо, не знам какво. Не разговаряше с мен по тези въпроси. Разбирате ли, Роузана беше много самостоятелна. Пък и нямахме много общи интереси. Освен в едно. Но ни беше хубаво заедно. Това е самата истина.
К.: Как може да сте толкова сигурен, че е оставала сама, когато ви е нямало?
М.: Бях… бях ревнив от време на време. Няколко пъти, когато не искаше да ме вижда, отивах и наблюдавах къщата. Два пъти видях как се прибира сама у дома и излиза на сутринта.
К.: Давахте ли й пари?
М.: Никога.
К.: Защо?
М.: Тя нямаше нужда от моите пари, каза ми го още в началото. Когато понякога излизахме, тя си плащаше сама.
К.: А когато престанахте да се срещате? Какво направи тя тогава?
М.: Не знам, повече никога не я видях. Не мина много време, получих нова работа и се преместих тук.
К.: Как преценявате характера й?
М.: Беше много самостоятелна, както вече казах. Честна. Съвсем естествена във всяко отношение. Например не използваше грим и никога не носеше украшения. Изглеждаше спокойна и отпусната, но един път ми каза, че не иска често да се срещаме, защото съм щял да й лазя по нервите. Така правели всички, казваше, а в нашия случай това не било необходимо.
(Пауза.)
К.: Сега ще ви поставя няколко въпроса от много интимен характер.
М.: Питайте. Вече мога да отговоря на каквото и да е.
К.: Имате ли някаква представа колко пъти сте били заедно?
М.: Да. Четиридесет и осем.
К.: Нима? Знаете точно?
М.: Да, мога дори да ви кажа защо. Всеки път, когато се срещахме и спяхме заедно, правех малко кръгче в календара си в кантората. Тъкмо преди да го изхвърля, преброих кръгчетата.
К.: Бихте ли могли да кажете, че сексуалното й поведение бе нормално?
М.: Тя беше много сексуална.
К.: Имате ли достатъчно опит, за да прецените тази работа?
М.: Бях на трийсет и една, когато се срещнахме. Все някои неща са ми се случвали преди това.
К.: Тя получаваше ли оргазъм при сношение с вас?
М.: Да, винаги.
К.: Имахте ли по няколко сношения едно след друго?
М.: Не. Нямаше нужда от това.
К.: Използвахте ли противозачатъчни средства?
М.: Роузана имаше някакви хапчета. Взимаше по едно всяка сутрин.
К.: Обсъждахте ли сексуални въпроси?
М.: Никога. И двамата знаехме каквото трябва.
К.: Тя често ли говореше за предишните си връзки?
М.: Никога.
К.: А вие?
М.: Само един-единствен път. Но тя изглежда не се интересуваше и повече не отворих дума.
К.: За какво си говорехте?
М.: За всичко възможно. Предимно ежедневни неща.
К.: Освен с вас с кого общуваше тя?
М.: С никого. Имаше една приятелка, колежка от библиотеката, но много рядко се срещаха през свободното си време. Както казах, Роузана беше единак…
К.: Но все пак тя е отишла на партито, на което сте се запознали?
М.: Да, за да срещне някого, с когото да спи. Тя тогава… дълго се е въздържала.
К.: Колко дълго?
М.: Шест седмици.
К.: Откъде знаете?
М.: Тя ми каза.
К.: Трудно ли беше да бъде задоволена?
М.: Не и за мен.
К.: Имаше ли специални изисквания?
М.: Изискваше онова, което изискват всички нормални жени. Да я любиш до последни сили. Ако разбирате какво искам да кажа.
К.: Имаше ли някакви специални способности?
М.: В леглото?
К.: Да.
М.: Законът на Харисън не важи тук, в Небраска, нали?
К.: Не, не се страхувайте.
М.: Впрочем няма никакво значение. Тя имаше само една особеност, която може да се нарече специална. Дереше.
К.: Кога?
М.: Повечето време. Предимно при оргазмите.
К.: Как?
М.: Какво?
К.: Как така дереше?
М.: Разбирам. С двете ръце и с всички пръсти. С ноктите си. От хълбоците по гърба до врата. Още имам белези.
К.: Разнообразно ли беше сексуалното й поведение?
М.: Какви шантави изрази употребявате! Не, съвсем не. Лежеше винаги по един и същ начин. По гръб, с възглавница под задника, с широко разкрачени крака, вдигнати високо. Беше съвсем естествена, пряма и откровена както в това, така и във всичко останало. Искаше да го прави, много и дълго, без извъртания и предубеждения и по единствения начин, който тя смяташе за естествен.