К.: Разбирам.
М.: Би трябвало при това положение.
(Пауза.)
К.: Само още едно нещо. От това, което казахте, имам впечатление, че по време на вашата връзка вие сте бил този, който постоянно е търсел контакт с нея. Вие сте се обаждали и тя е отговаряла дали да отидете или пък няма желание да се срещне с вас и да й се обадите друг път. Значи през цялото време тя е била тази, която е решавала дали и кога да се срещате?
М.: Предполагам.
К.: Случвало ли се е тя да ви телефонира и да ви помоли да отидете?
М.: Да, четири или пет пъти.
(Пауза.)
К.: Трудно ли ви беше да я загубите?
М.: Да.
К.: Оказахте ни голяма помощ. Бяхте искрен. Благодаря.
М.: Надявам се, разбирате, че този разговор трябва да е конфиденциален. Миналата Коледа срещнах тук една жена и се ожених за нея през февруари.
К.: Разбира се. Нали казах още в началото.
М.: О кей, тогава може би ще изключите магнетофона.
К.: Естествено.“
Мартин Бек сложи настрана сгънатия доклад и замислено изтри потта от челото и дланите си с носна кърпа. Преди да продължи четенето, отиде до тоалетната, изми си лицето и изпи чаша вода.
13.
Вторият протокол не бе толкова дълъг като първия. Освен това тонът беше различен.
"Разпит, проведен с Мери Джейн Питърсън в полицейското управление в Линкълн, Небраска, на 10 октомври 1964 г. Водещ разпита — лейтенант Кафка. Свидетел на разпита — сержант Ромни.
Ромни: Това е Мери Джейн Питърсън. Неомъжена, на 28 години, живееща на Втора южна улица 62. Работи в общинската библиотека тук, в Линкълн.
Кафка: Моля, седнете, мис Питърсън.
Питърсън: Благодаря. За какво става дума?
К.: Няколко въпроса.
П.: За Роузана Макгро?
К.: Съвършено правилно.
П.: Не знам повече от онова, което вече казах. Получих картичка от нея. Това е всичко. Затова ли ме домъкнахте тук и ме откъснахте от работата ми, за да го кажа още веднъж?
К.: Бяхте ли приятелки с мис Макгро?
П.: Разбира се.
К.: Заедно ли живеехте, преди мис Макгро да си намери самостоятелно жилище?
П.: Да, четиринайсет месеца. Тя дойде тук от Денвър и нямаше къде да отиде. Оставих я да живее при мен.
К.: Поделяхте ли си разходите по апартамента?
П.: Естествено.
К.: Кога се разделихте?
П.: Преди повече от две години, някъде през пролетта на 1962.
К.: Но продължавахте да дружите?
П.: Ами нали се срещахме всеки ден в библиотеката.
К.: Бяхте ли заедно и вечерите?
П.: Не много често. Достатъчно ни беше работното време.
К.: Какво смятате за характера на мис Макгро?
П.: Де мортуис нихил ниси бене.7
К.: Джек, я поеми замалко. Ще се върна веднага.
Ромни: Лейтенант Кафка ви попита какво смятате за характера на мис Макгро.
П.: Чух и отговорих — за мъртвите или добро, или нищо. Това е на латински.
Р.: Въпросът звучеше така: Какъв бе нейният характер?
П.: Ще трябва да попитате за това някого другиго. Мога ли да си вървя?
Р.: Опитайте и ще видите.
П.: Вие сте дръвник! Някой да ви го е казвал?
Р.: Ако бях на ваше място — прости ме, Боже!, — щях много да внимавам какво приказвам.
П.: Защо?
Р.: Може да не ми хареса.
П.: Ха-ха.
Р.: Какъв бе характерът на мис Макгро?
П.: Смятам, че трябва да питате някого другиго, идиот такъв.
Кафка: Добре, Ромни. Мис Питърсън?
П.: Да, какво има?
К.: Защо се разделихте с мис Макгро?
П.: Беше ни тясно. И въобще не виждам какво ви засяга това.
К.: Бяхте добри приятелки, нали?
П.: Разбира се.
К.: Разполагам с рапорт от полицията в Трети район от 8 април 1962. В един без десет през нощта наемателите на Втора южна улица 62 крещели. Разменяли си реплики на висок глас и се чувал тропот и шум от жилището на четвъртия етаж. Когато полицаите Флин и Ричардсън пристигнали там след десет минути, не били допуснати вътре, поради което накарали хазяина да отвори с гаечен ключ. Вие и мис Макгро сте се намирали в апартамента. Мис Макгро била по пеньоар, докато вие сте били с обувки с висок ток и с — доколкото е сметнал полицаят Флин — бяла коктейлна рокля. Мис Макгро имала кървяща рана на челото. В стаята царял хаос. Никоя от вас не пожелала да направи изявление и след възстановяване на спокойствието — така пише — полицията напуснала жилището.
П.: Какво искате да кажете с това?
К.: На следващия ден мис Макгро се преместила в хотел, а седмица по-късно си намерила собствено жилище на няколко пресечки по-нагоре на същата улица.
П.: Отново ви питам — какво означава измъкването на тази стара скандална история? Сякаш малко ми бяха неприятностите тогава.