К.: Докато живеехте заедно, водеше ли често мъже в жилището?
П.: Да.
К.: Какво имате предвид с „често“?
П.: Какво вие имате предвид?
К.: Случваше ли се да е по няколко пъти в седмицата?
П.: О, не, все пак трябва да има някаква мярка.
К.: Колко пъти се случваше? Отговорете.
П.: Не ми дръжте такъв тон.
К.: Ще използвам какъвто искам тон. Колко често водеше мъже в жилището?
П.: Един или два пъти в месеца.
К.: Различни мъже ли бяха?
П.: Не знам. Не винаги ги виждах. Почти никога. Тя много внимаваше. Най-често се случваше, когато бях навън, на танци или нещо такова.
К.: Мис Макгро не излизаше ли с вас?
П.: Никога. Дори не знам дали можеше да танцува.
К.: Можете ли да кажете името на някого от мъжете, с които е общувала?
П.: Имаше един немски студент, когото срещнахме в библиотеката. Аз ги запознах. Струва ми се, че се казваше Милденбергер. Уди Милденбергер. Три или четири пъти го беше водила у дома.
К.: И колко продължи това?
П.: Един месец, може би пет седмици. Но той й се обаждаше всеки ден, а междувременно се срещаха и някъде другаде. Живееше тук, в Линкълн, няколко години, но миналата пролет си замина за Европа.
К.: Как изглеждаше?
П.: Красив. Висок, рус, широкоплещест.
К.: Вие самата имахте ли интимни отношения с този Милденбергер?
П.: Какво, по дяволите, ви засяга това?
К.: Колко различни мъже е водила Роузана по времето, когато живяхте заедно?
П.: Ами… шест или седем.
К.: Привличаше ли я някакъв по-специален тип мъже?
П.: В това отношение си беше напълно нормална. Искаше красавци. Или поне такива, които изглеждат като истински мъже.
К.: Какво знаете за пътуването й?
П.: Само това, че го планираше отдавна. Смяташе да пътува с кораб и след това да обиколи Европа за един месец и да види колкото може повече. Беше решила после да се установи някъде и да живее там останалото време, в Париж или в Рим. Но защо питате за всичко това? Нали полицията там е застреляла оня, дето я е убил?
К.: Сведението за съжаление се оказа невярно. Недоразумение.
П.: Мога ли най-сетне да си вървя? Имам доста работа.
К.: Как реагирахте, когато узнахте какво се е случило с мис Макгро?
П.: Разбира се, най-напред бях шокирана, но не съвсем изненадана.
К.: Така ли?
П.: Ами да. С нейния начин на живот…
К.: Достатъчно. Довиждане, мис Питърсън.
П.: И няма да забравите какво ми обещахте, нали?
К.: Нищо не съм ви обещавал. Спри магнетофона, Джек."
Мартин Бек се облегна назад в люлеещия се стол, вдигна лявата си ръка към устата и захапа кокалчето на показалеца си.
После взе последния документ от Линкълн и разсеяно зачете коментара на Кафка.
„Роузана Беатрис Макгро, родена на 18 май 1937 година в Денвър, Колорадо. Бащата — дребен фермер. Фермата е на петдесетина километра от Денвър. Образование — колеж в Денвър, после три години в Колорадския университет. И двамата родители са починали през есента на 1960. Наследството, около 20 000 долара, е било изплатено през юли 1962. Мис Макгро не е оставила никакво завещание и доколкото е известно, няма наследници.
Относно достоверността на свидетелските показания. Моето впечатление е, че Мери Джейн Питърсън в известно отношение изопачава истината и че премълчава някои подробности, които вероятно биха подронили репутацията й. Показанията на Мълвейни имах възможност да проверя. Сведението, че Роузана Макгро е срещнала междувременно друг мъж в периода ноември 1962 — юли 1963, изглежда се потвърждава. От нещо като дневник, който намерих в нейното жилище, излиза, че това е вярно. Датата е била 22 март и инициалите на мъжа са У.М. (Уди Милденбергер?). Всичките си връзки тя е отразявала по един и същ начин, нещо като код с дата и инициали. Не успях да установя някакви неистини или директни лъжесвидетелства в изявлението на Мълвейни.
За самите свидетели. Мълвейни е около 185 см висок, твърде силен, синеок, русоляв. Изглежда доста прям, но малко наивен. Мери Джейн Питърсън е хубавица, елегантна, облича се разкошно. Стройна и слаба. Никой от тях не фигурира в нашите регистри, освен комичния скандал в жилището през 1962. (Следва подпис.)“
Мартин Бек си облече сакото и заключи вратата. После се върна на мястото си. Разпростря документите от Кафка пред себе си и застина с подпрени на бюрото лакти и лице върху дланите.
14.
Мартин Бек вдигна поглед от протоколите от разпита, когато Меландер блъсна вратата на стаята му. Това беше нещо, което се случваше много рядко.