Тя доля кафе и накара Мартин Бек да изяде една-две сладки, докато продължаваше да приказва, много и охотно, за работата си, за колеги и пътници, които си спомняше. Мина още цял час, докато той най-сетне си тръгна.
Времето се беше прояснило. Улиците бяха почти сухи и слънцето светеше от ясното небе. На Мартин Бек му беше лошо от кафето и затова се върна в Кристинеберг пеша. Докато вървеше по крайбрежната улица на Нор Меларстранд, размишляваше какво е научил от двете сервитьорки.
От Карин Ларшон нищо не беше узнал, но все пак посещението във Векшьо го беше убедило, че тя познава мъжа, ала не смее да говори.
От Йота Исаксон беше научил следното:
Че Карин Ларшон е срещнала на борда на „Диана“ един мъж през лятото на 1961 година. Вероятно от случайните пътници, пътувал с този параход няколко пъти същото лято.
Че тя две лета по-късно, а именно лятото на 1963, е срещнала мъж, вероятно също от случайните пътници, който от време на време е пътувал с парахода. Този мъж според Йота Исаксон много вероятно е човекът от снимката.
Че тя това лято е била потисната и нервна и че един месец преди края на сезона, тоест в началото на август, е прекъснала работа и е влязла в болница.
Той не знаеше защо. Нито в коя болница, нито за колко време. Изглежда единственият начин беше да попита самата нея.
Щом се прибра в стаята си, набра номера във Векшьо, но никой не отговори. Предположи, че спи или работи в друга смяна.
Целия следобед звъня няколко пъти, вечерта също. Никакъв отговор.
На следващия ден в два часа, на седмия опит, отговори глас, който той реши, че принадлежи на едрата жена с пеньоара.
— Не, няма я. Замина.
— Кога?
— Онази вечер. Кой пита?
— Един приятел. Къде замина?
— Не каза. Но чух, че се обади да пита за гьотеборгския влак.
— Не чухте ли нещо повече?
— Изглежда, че се канеше да работи на някакъв кораб.
— Кога реши да замине?
— Трябва да е станало ужасно бързо. Оня ден сутринта тук беше някакъв мъж и после тя внезапно реши да пътува. Беше неузнаваема.
— Знаете ли на кой кораб се канеше да работи?
— Не, това не чух.
— Дълго ли ще отсъства?
— Не каза. Да й предам ли нещо, ако се обади?
— Не, благодаря.
Беше си отишла, беше избягала презглава. Той знаеше със сигурност, че вече се намира на някой кораб някъде далеч. И сега със същата сигурност знаеше онова, което доскоро беше само предполагал.
21.
На рецепцията в болницата във Векшьо работеха бързо.
— Ларшон, Карин Елизабет. Да, правилно, личност с това име е била приета в гинекологията от девети август до първи септември миналата година. Защо ли? Трябва да говорите за това с главния лекар.
Главният лекар на гинекологията каза:
— Да, много е вероятно да си спомня. Ще ви се обадя, когато прегледам дневниците.
Докато Мартин Бек чакаше, пак разгледа снимките и прочете описанието, което бе направил след разговора с Йота Исаксон. Не беше пълно, но далеч по-добро, отколкото преди няколко часа.
Ръст 186 см. Телосложение — нормално. Цвят на косата — пепеляворус. Очи — вероятно сини (зелени или сиви), кръгли, леко изпъкнали. Зъби — бели, здрави.
Разговорът се проведе след около час. Главният лекар беше намерил дневника.
— Да, така е, както мислех. Дойде със собствена кола вечерта на девети август. Спомням си, че тъкмо си тръгвах, когато ме помолиха да я прегледам. Бяха я приели за изследване, но тя силно кървеше от гениталиите. Това явно не беше отскоро, защото беше загубила доста кръв и положението й беше лошо. Но нищо чак толкова опасно. Когато я запитах какво се е случило, тя отказа да ми отговори. В моето отделение често се случва пациентките да не обясняват кръвоизливите си. Защо — можете и сам да се досетите, обаче в повечето случаи успяваме да изтръгнем от тях причините. Но тази отначало не каза нищо, а после излъга. Желаете ли, господин комисар, да ви прочета направо от дневника? Иначе бих могъл да разкажа всичко по-популярно.
— Да, благодаря — усмихна се Мартин Бек. — Латинският не е най-голямата ми стихия.
— Също не и моята, казано между другото — отвърна лекарят.
Той беше от Южна Швеция и говореше спокойно и методично.
— И така, тя кървеше силно и болезнено, така че й бихме инжекция. Кръвоизливите идваха отчасти от матката, отчасти от странични рани. На същото място имаше наранявания, които биха могли да й бъдат причинени с твърд и остър предмет. Около мускулите имаше драскотини, сочещи, че инструментът е бил особено груб. Не е нещо необикновено жени, които са били изложени на безсъвестен и неграмотен аборт или пък понякога сами са се опитвали да го направят, да получат подобни наранявания. Но спокойно мога да ви кажа, господин комисар, че никога преди не бях виждал нещо подобно. И се оказа, че е изключено тя сама да е нанесла подобни поражения на органите си.