Выбрать главу

Когато един камион с надписа на фирмата, изписан по вратите, излезе от портала, Колберг погледна часовника си. Дванайсет без три минути. Две минути по-късно вратата на кантората се отвори и висок мъж в тъмносиво палто и черна шапка излезе оттам. Колберг остави крона и петдесет на масата, изправи се, взе шапката си, като през цялото време не откъсваше очи от мъжа, който слезе от тротоара и пресече улицата, минавайки покрай кафенето. Когато Колберг излезе, видя как оня завива зад ъгъла на „Норландсгатан“. Той го последва, но не се наложи да върви дълго. На около двайсет метра от ъгъла имаше грил-бар и мъжът влезе там.

Имаше опашка и мъжът зачака търпеливо. Стигна до бара, взе табла, сложи върху нея малка бутилка с мляко, хляб и масло, поръча нещо на гишето, плати и седна на една свободна маса с гръб към Колберг.

Когато момичето от касата извика „Една пъстърва“, той стана и взе чинията. Ядеше бавно и съсредоточено и вдигаше поглед от яденето само когато посягаше към чашата с мляко. Колберг си взе кафе и седна така, че да вижда лицето на мъжа. След малко бе напълно убеден, че това действително е човекът от филма.

Мъжът не пи кафе, нито запуши след ядене, само внимателно избърса уста, взе си шапката и палтото и излезе. Колберг го проследи до „Хамнгатан“, където онзи пресече към парка „Кунгстрегорден“. Вървеше доста бързо и Колберг се придържаше на около двайсетина метра зад него по източната алея. При фонтана сви надясно, отмина басейна, пълен наполовина с мръсна киша, и продължи нагоре по западната алея. Колберг го следваше покрай „Виктория“ и кафе „Бланш“, през улицата към ЕнКо, надолу по „Хамнгатан“, към „Смоландсгатан“, където пресече улицата и изчезна в порталната врата.

Брей, каза си Колберг, то пък едно напрежение!

Погледна ръчния си часовник. Обедът и разходката бяха отнели точно три четвърти час.

През целия следобед не се случи нищо забележително. Камионът се върна с празна каросерия, хора влизаха и излизаха от вратата, един фургон също влизаше и излизаше. И двата камиона минаха през портала, а когато единият от тях се върна, замалко да се сблъска с фургона.

В пет без пет единият от шофьорите излезе от вратата в компанията на дебела сивокоса жена. В пет се появи и другият шофьор, третият още не се бе върнал с камиона. Почти веднага след него излязоха трима мъже и пресякоха улицата. Влязоха в кафенето и на висок глас си поръчаха бира, която изпиха в мълчание.

Пет минути след пет часа високият се появи. Той застана пред вратата, извади връзка ключове от джоба си и заключи. После пъхна обратно ключовете, пробва дали вратата е добре заключена и излезе на улицата.

Докато Колберг обличаше палтото си, чу как един от пиещите бира каза:

— Фолке си тръгва.

И друг:

— Какво ли прави сам в къщи, като не е вързан? Дори не знае колко му е гот. Да бяхте чули мойта, когато вчера се прибрах… Що за проклет живот, ако човек не може да си пийне една-две бири след работа! По дяволите…

Повече Колберг не чу. Високият, който със сигурност се наричаше Фолке Бенгтсон, беше изчезнал от полезрението му. Но на „Норландсгатан“ го зърна отново. Мъжът вървеше през тълпата към „Хамнгатан“, където продължи към спирката на автобуса точно срещу ЕнКо.

Когато Колберг го настигна, между него и Бенгтсон се бяха наредили четирима души. Той се надяваше автобусът да е така препълнен, че двамата да не попаднат един до друг. Бенгтсон през цялото време гледаше право пред себе си, разглеждаше коледната украса по витрините на ЕнКо. Когато автобусът дойде, той скочи на стъпалото, а Колберг с адски усилия успя да се пъхне между вратите тъкмо преди да се затворят.

На площад „Санкт Ериксплан“ мъжът слезе. Движението беше претоварено и той доста се позабави, докато успее да премине на другата страна на площада. На „Рьорстрандсгатан“ влезе в един супермаркет.

После продължи по „Рьорстрандсгатан“, мина „Биркагатан“, веднага пресече улицата и влезе в една врата. След малко Колберг се приближи и прочете имената по табелките. Къщата имаше два входа — единият водеше към двора, а другият към самата улица. Колберг мислено се поздрави за късмета, когато прочете, че Бенгтсон живее в къщата към улицата, на втория етаж.

Той застана в един вход на отсрещната страна и погледна нагоре. Зад четири от прозорците се мержелееха бели, украсени с рюшове пердета и цяла гора от стайни растения. Благодарение на човека от кафенето той бе разбрал, че Бенгтсон е ерген, и не му се видя вероятно тези прозорци да са на неговото жилище. Тогава концентрира вниманието си върху останалите два прозореца. Единият бе полуотворен и докато го наблюдаваше, светна лампа в съседния прозорец. Колберг реши, че е кухненският. Виждаше тавана и горната част от стените, които бяха бели. Един-два пъти мерна някого, който се движеше вътре, но недостатъчно ясно, за да различи дали това бе Бенгтсон.