След двайсет минути светлината в кухнята угасна и се светна в другата стая. След малко Бенгтсон се показа на прозореца. Той го отвори широко и се надвеси навън. После го затвори и дръпна щорите. Те бяха жълти и пропускаха светлината, така че Колберг видя силуетът на Бенгтсон да изчезва навътре в стаята. Вероятно прозорецът нямаше завеси, защото от двете страни на щорите се виждаха ивици светлина.
Колберг се обади на Стенстрьом.
— В къщи си е. Ако не ти се обадя преди девет, ще дойдеш да поемеш.
В девет и осем минути Стенстрьом дойде. Нищо повече не се бе случило, освен че в осем часа светлината угасна и оттогава зад ивиците от двете страни на щорите се мяркаше слаб синкав отблясък.
В джоба си Стенстрьом имаше вечерен вестник и те установиха, че по телевизията предават американски игрален филм.
— Добър е — отбеляза Колберг. — Гледал съм го преди десет-петнайсет години. Финалът е чудесен, всички умират освен булката. Сега изчезвам, може и да успея да го догледам. Ако не се обадиш преди шест, пристигам.
Утринта беше студена и ясна, когато девет часа по-късно Стенстрьом си тръгна към „Санкт Ериксплан“. След като светлината угасна в десет и половина, в стаята на третия етаж не се бе случило нищо.
— Гледай да не замръзнеш — посъветва го Стенстрьом, преди да си тръгне.
Когато вратата се отвори и дългият излезе, Колберг бе благодарен на съдбата, че може да се пораздвижи.
Бенгтсон носеше същото палто, както и предния ден, но беше сменил шапката с друга, от изкуствена вълна. Движеше се бързо и дъхът му излизаше като бяла пара от устата му. На „Санкт Ериксплан“ взе автобуса до „Хамнгатан“ и няколко минути преди осем Колберг го видя да изчезва в портата на експресното бюро.
Два часа по-късно отново излезе, измина няколко крачки до съседната сладкарница, пи кафе и изяде два сандвича. В дванайсет бе в същия грил-бар и след като обядва, тръгна по пътя около Сити обратно към кантората си. Няколко минути след пет заключи вратата след себе си, взе автобуса до „Санкт Ериксплан“, купи хляб от една пекарна и се прибра в къщи.
В седем и двайсет излезе от вратата. На „Санкт Ериксплан“ зави надясно, продължи по моста и накрая зави по „Кунгсхолмсгатан“, където хлътна в някаква врата. Колберг постоя малко пред нея — думата „БОУЛИНГ“ светеше с големи червени букви. После отвори вратата и влезе вътре.
Залата за боулинг беше със седем пътеки, зад тях имаше бар с малки кръгли масички и столове, обшити с ширити. Вътре ехтеше от гласове и смях и от време на време се чуваше думкането на търкалящи се топки и падащи кегли.
Колберг не успя да забележи Бенгтсон никъде. Затова пък веднага видя двама от тримата мъже от кафенето предишния ден. Седяха на маса в барчето и Колберг се отдръпна назад към вратата, за да не го познаят. След малко се появи и третият мъж заедно с Бенгтсон. Щом започнаха да играят, Колберг напусна локала.
След един-два часа четиримата играчи на боулинг се появиха. Разделиха се на спирката на трамвая на „Санкт Ериксплан“ и Бенгтсон си тръгна сам по пътя, откъдето беше дошъл.
В единайсет в жилището му беше тъмно, но тогава и Колберг си лежеше в леглото у дома, докато добре облеченият в кожи негов заместник тъпчеше нагоре-надолу по „Биркагатан“. Стенстрьом беше настинал.
Следващият ден беше сряда и в общи линии протече както предишния. Стенстрьом въпреки настинката прекара по-голямата част от деня в кафенето на „Смоландсгатан“.
Вечерта Бенгтсон отиде на кино. Четири реда зад него се терзаеше Колберг, докато на екрана русокос и полугол Мистър Америка се боричкаше с праисторически чудовища.
Следващите два дни бяха същите. Стенстрьом и Колберг се редуваха да следят скучния и лишен от събития живот на високия мъж. Колберг отново посети залата за боулинг и узна, че Бенгтсон е добър играч и че отдавна посещава локала заедно с тримата си колеги.
На седмия ден, неделя, според Стенстрьом се случи единственото интересно нещо досега — хокеен мач между Швеция и Чехословакия, който той наблюдаваше заедно с Бенгтсон и още десетина хиляди души.