— Не, фактически не. Тоест, досега не.
Мартин Бек улови погледа на мъжа и го задържа. Лицето му беше студено, спокойно и питащо.
— Знаете ли, че по време на това пътуване Роузана Макгро е била убита?
Лека сянка премина през лицето на мъжа.
— Не… — каза той накрая. — Не, наистина не знаех.
Мъжът сви вежди.
— Вярно ли е? — внезапно попита той.
— Изглежда много странно, че не сте чули за това. Откровено казано, не ви вярвам.
Мартин Бек имаше чувството, че мъжът бе престанал да слуша.
— Естествено, сега разбирам защо ме доведохте тук.
— Чухте ли какво ви казах? Изглежда странно, че всичко, което се писа за това събитие, ви е убягнало. Чисто и просто не ви вярвам.
— Ако имах някаква представа за случилото се, щях естествено да съобщя.
— Да съобщите?
— Да, като свидетел.
— На какво?
— Да разкажа, че съм я срещал. Къде е била убита? В Гьотеборг?
— Не, на борда на парахода, в каютата си. Докато и вие сте бил там.
— Това е невъзможно.
— Защо?
— Някой трябва да е забелязал. Всяка каюта бе претъпкана.
— Още по-невъзможно е обаче никога да не сте чули да се говори за това. Трудно ми е да го повярвам.
— Чакайте, мога да обясня. Никога не чета вестници.
— Много се говореше и по радиото, и в новините по телевизията. Точно тези снимки бяха показани в „Актюелт“. Няколко пъти. Нямате ли телевизор?
— Имам, разбира се. Но гледам само програми за природата и филми.
Мартин Бек млъкна и се вгледа в мъжа. След минута попита:
— Защо не четете вестници?
— Не съдържат нищо, което да ме интересува. Само политика и… такива неща като това, което казахте, убийства, нещастни случаи, всякакви беди.
— Въобще четете ли нещо?
— Разбира се, всъщност няколко списания. За спорт, риболов, туризъм, понякога някоя и друга приключенска история.
— Какви списания?
— „Спорт“, на практика всеки брой, от време на време „Ал-спорт“ и „Рекорд-магазин“, както и „Лектюр“. Него чета от малък. Понякога си купувам и американски списания за риболов.
— Никога ли не обсъждате събитията на деня с колегите си?
— Не, те добре ме познават и знаят, че не се интересувам. Говорят помежду си и тогава научавам по нещо.
Мартин Бек мълчеше.
— Разбирам, че изглежда странно. Но мога единствено да повторя, че това е истината. Трябва да ми повярвате.
— Религиозен ли сте?
— Не. Защо?
Мартин Бек извади цигара и бутна напред пакета.
— Не, благодаря, не пуша.
— Пиете ли алкохол?
— Обичам бира. Събота след работа пийвам по една-две. Никога нещо по-силно.
Мартин Бек го наблюдаваше невъзмутимо. Мъжът не направи и най-малкия опит да избегне погледа му.
— Е, във всеки случай най-сетне ви намерихме. Това е главното.
— Да. Как успяхте? Искам да кажа, как разбрахте, че съм бил на борда?
— О, беше случайност. Естествено, ви разпознаха. Досега вие сте единственият, който се е запознал и е разговарял с тази жена. Как се срещнахте двамата?
— Струва ми се… сега си спомням. Тя случайно стоеше до мен и нещо ме попита.
— И?
— Отговорих. Колкото можах. Английският ми не е особено добър.
— Но четете американски списания?
— Да, и затова винаги използвам случая да поговоря с англичани или американци. За да се упражнявам. Не се случва често. Един път в седмицата ходя да гледам по някой американски филм, какъвто и да е. Най-често гледам детективските серии по телевизията, макар съдържанието да не ме интересува.
— И така, вие разговаряхте с Роузана Макгро. За какво?
— Ами…
— Опитайте се да си спомните. Може да е важно.
— Тя спомена това-онова за себе си.
— Например?
— Къде живеела, но съм забравил.
— Възможно ли е да е Ню Йорк?
— Не, тя спомена някакъв щат в Америка. Може би Невада. Всъщност не помня.
— По-нататък?
— Каза, че работела в библиотека. Това със сигурност си спомням. И че е била вече в Нордкап и в Лапландия. Че е видяла среднощното слънце. Питаше за доста неща.
— Много време ли прекарахте заедно?
— Не, не мога да твърдя. Говорих с нея три-четири пъти.
— Кога? И в коя част от пътуването?
Мъжът не отговори веднага.
— Трябва да е било през първия ден. Фактически помня, че си правехме компания между Берг и Юнгсбру, където обикновено пътниците слизат замалко, докато отворят шлюза за парахода.
— Познавате ли добре канала и околностите?
— Да, доста добре.
— Пътували ли сте дотам преди?
— Да, няколко пъти. Винаги използвам малко да попътувам, когато това влиза в плановете ми за отпуска. Вече не са останали много от стария вид кораби и това пътуване е доста приятно.