— Ужасно е неприятно. Вижте, моят мъж… женени сме от близо две години и той не знае… за Фолке, не съм му казвала за този мъж… Но, да, разбира се, ако той научи, че съм била преди с друг…
Тя все повече се заплиташе и изчервяваше.
— Никога не говорим за тези неща.
— Можете да бъдете напълно спокойна. Просто ви моля да отговорите на няколко въпроса. Мъжът ви няма да узнае какво ще разкажете, както и изобщо някой друг. Във всеки случай някой, когото познавате.
Тя кимна, но все още упорито гледаше настрана.
— Значи познавате Фолке Бенгтсон?
— Да…
— Кога и къде се запознахте с него?
— Аз… срещнахме се преди повече от четири години на едно място… в една фирма, бяхме колеги.
— „Ериксон — превози“?
— Да… там работех, в касата.
— И имахте отношения с него?
Жената кимна с наведена глава.
— Колко дълго?
— Една година — промълви тя.
— Бяхте ли щастливи заедно?
Тя му хвърли бърз колеблив поглед и безпомощно разпери ръце. Мартин Бек погледна през рамото й към прозореца, откъдето надзърташе мрачното, сиво, зимно небе.
— Как почна всичко?
— Ами ние… се срещахме всеки ден, почнахме да пием заедно кафе, после да обядваме заедно. И… да, той ме изпрати няколко пъти.
— Къде живеехте?
— Във „Васастан“, на „Упландсгатан“.
— Сама?
— О, не, тогава все още си бях у дома.
— Някой път придружаваше ли ви до жилището?
Тя енергично поклати глава, все още без да го гледа.
— Какво стана после?
— Покани ме няколко пъти на кино. И после… покани ме на вечеря.
— У тях?
— Не, това беше после.
— Кога?
— През октомври.
— Колко дълго бяхте заедно преди това?
— Няколко месеца.
— И после започнахте истинска връзка?
Тя дълго седя мълчаливо. Накрая каза:
— Наистина ли трябва да отговоря?
— Да, важно е. По-добре да отговорите сега и тук. Това ще ви спести маса неприятности.
— Какво искате да знаете? Какво искате да ви кажа?
— Вие имахте интимни отношения, нали?
Тя кимна.
— Кога започна това? Първия път, когато бяхте при него?
— О, не… четвъртия или може би петия път. Петия, струва ми се.
— И после това се повтори?
Жената безпомощно го погледна.
— Колко често?
— Не много, мисля.
— Но всеки път, когато бяхте при него?
— О, не, в никакъв случай.
— Какво правехте, когато бяхте заедно?
— О, най-различни неща, хапвахме, разговаряхме, гледахме телевизия и рибите.
— Рибите?
— Имаше голям аквариум.
Мартин Бек пое дълбоко дъх.
— Бяхте ли щастлива с него?
— Аз…
— Опитайте се да отговорите.
— Вие… вие питате така направо. Да, мисля, че да.
— Беше ли брутален с вас?
— Не ви разбирам.
— Искам да кажа, когато бяхте заедно. Удрял ли ви е?
— О, не.
— Наранявал ли ви е по някакъв начин?
— Не.
— Никога?
— Не, никога. И защо би трябвало да го прави?
— Разговаряли ли сте са женитба или да живеете заедно?
— Не.
— Защо?
— Той никога не каза подобно нещо, никога.
— Не се ли страхувахте да не забременеете?
— О, да. Но ние винаги бяхме много внимателни.
Мартин Бек се съсредоточи и се вгледа в нея. Тя все още седеше изправена на ръба на дивана, с притиснати колене и напрегнати мускули. Не само лицето, а и шията й беше силно зачервена, както и малкото, което се виждаше от раменете, а по слепоочията бяха избили ситни капчици пот.
— Какъв беше той като мъж? В сексуален смисъл?
Въпросът тотално я обърка. Тя неспокойно раздвижи ръце. Накрая каза:
— Мил.
— Какво значи „мил“?
— Той… искам да кажа, че се нуждаеше от много нежност. И аз, аз бях също такава.
Макар че седеше на по-малко от половин метър от нея, му бе трудно да разбере какво казва.
— Обичахте ли го?
— Мисля, че да.
— Задоволяваше ли ви?
— Не знам.
— Защо престанахте да бъдете заедно?
— Не знам. Просто всичко свърши.
— Има още нещо, за което ще ви помоля да отговорите. Когато имахте интимни отношения, той ли поемаше пръв инициативата?
— Да… какво имате предвид… предполагам, че беше така, винаги.
— Общо колко пъти спахте заедно?
— Пет… — прошепна тя.
Мартин Бек седеше неподвижно и я наблюдаваше. Искаше да запита: „Това първият мъж в живота ви ли беше? Събличахте ли се гола? Правехте ли го на запалена лампа? Случваше ли се той…“
— Довиждане — каза той внезапно и се изправи. — Извинете, че ви обезпокоих.
Самичък затвори вратата след себе си. Последното, което я чу да казва, беше: