— Но и сам трябва да опитате.
— Да.
— Опитайте да си спомните какво се случи, след като се качихте на „Диана“ миналото лято в Сьодершьопинг. Значи така, имали сте мотопед и риболовни принадлежности със себе си. Параходът доста е закъснял.
— Да, да, спомням си. Времето беше чудесно.
— Какво направихте, когато се качихте на борда?
— Струва ми се, че закусих. Не бях ял по-рано, защото възнамерявах да се храня на парахода.
— Разговаряхте ли със съседите си по маса?
— Не, мисля, че бях сам. Другите вече бяха закусили.
— И после? Когато се нахранихте?
— Предполагам, че съм излязъл на палубата. Да, точно така. Времето беше много хубаво.
— Разговаряхте ли с някого?
— Не, стоях сам. После дойде време за обяд.
— И тогава ли се хранихте сам?
— Не, седяха някакви на масата, но не съм говорил с никого.
— Роузана Макгро на вашата маса ли беше?
— Не помня. Не съм мислил много-много за хората около мен.
— Спомняте ли си как се срещнахте с нея?
— Не, фактически не.
— Предишния път казахте, че тя ви е запитала за нещо и че сте започнали разговор.
— Да, всъщност сега си спомням. Тя ме попита как се казва местността, покрай която минавахме.
— И как се казваше?
— Норшхолм, мисля.
— И после тя остана и продължихте да разговаряте?
— Да. Не помня много от онова, което каза.
— Веднага ли не ви хареса?
— Да.
— Тогава защо разговаряхте с нея?
— Тя се натискаше. Седеше там, говореше и се смееше. Беше същата като всички други. Безсрамница.
— Какво направихте после?
— После?
— Да, не слязохте ли заедно на брега?
— Тя ме последва, когато слязох на сушата.
— За какво говорехте?
— Не си спомням. Нищо специално. Помня, реших, че това ще е добро упражнение по английски.
— Когато отново се качихте на борда, какво правихте?
— Не знам. Просто не си спомням. Май че вечеряхме.
— Тогава седяхте ли на една и съща маса?
— Не вярвам. Не помня.
— Опитайте.
— Не, наистина не знам.
— По-късно вечерта срещнахте ли я пак?
— Спомням си, че седях на палубата известно време, след като се стъмни. Но тогава бях сам.
— Не я ли срещнахте вечерта? Опитайте се да си спомните.
— Сигурно. Струва ми се, че седяхме на пейка и си приказвахме. Всъщност исках да бъда оставен на мира, но тя се залепи за мен.
— Тя не ви ли покани в каютата си?
— Не.
— И по-късно през нощта я убихте, нали?
— Не, не съм извършил нищо подобно.
— Наистина ли не си спомняте, че сте я убили?
— Не. Убил ли съм я?
— Да. Знам, че вие сте я убили.
— Защо ме измъчвате? Повтаряте тази дума непрекъснато. Не съм направил нищо.
— Не искам да ви измъчвам.
Нима това беше вярно? Мартин Бек не знаеше. Затова пък усети, че мъжът отново се стяга за самоотбрана, че неговата враждебност към околния свят се задейства и че ще бъде много трудно със сила да се направи опит за пробив.
— Е, добре, сега това не е толкова важно.
Погледът на мъжа наново загуби остротата си, стана уплашен и очите му заиграха.
— Вие не ме разбирате — проговори той неясно.
— Опитвам се. Разбирам, че не харесвате определени хора. Че те ви създават чувство на неприязън.
— Нима не ви е ясно? Хората могат да бъдат отвратителни.
— Да, ясно ми е. Особено мразите една категория, преди всичко жени, които наричате безсрамни. Нали?
Мъжът не отговори.
— Религиозен ли сте?
— Не.
— Защо не?
Той объркано сви рамене.
— Четете ли понякога религиозни книги или списания?
— Чел съм Библията.
— Вярвате ли в нея?
— Не, в нея има много неща, които са необясними и неприемливи.
— Например?
— Всички нечистотии.
— Намирате ли, че жени като Роузана Макгро и госпожица Хансон са нечисти?
— Да. Нима не сте съгласен? Погледнете всички ужаси, които стават около нас. В края на миналата година четох вестници в продължение на няколко седмици и всеки ден те бяха пълни с отвратителни неща. На какво според вас се дължи това?
— И вие не искате да имате нищо общо с тези нечисти хора?
— Не, не искам.
За момент той сдържа дъха си и добави:
— Абсолютно не.
— Е, добре, да приемем, че не ги харесвате. Но нима жени като Роузана Макгро и Соня Хансон не упражняват притегателна сила върху вас? Не искате ли да ги виждате, да ги докосвате? Телата им?
— Нямате право да ми говорите така!
— Да гледате ръцете и краката им? Да докосвате кожата им?
— Защо говорите така?!