— Не искате ли да ги прегръщате? Да съблечете дрехите им? Голи?
— Не, не, не е така!
— Не искате ли да чувствате ръцете им по тялото си? Да ви докосват?
— Млъкнете! — изкрещя мъжът и се надигна от стола.
Рязкото движение го накара да изпъшка и той изкриви лице. Вероятно го болеше наранената ръка.
— Хайде, хайде. Нищо особено няма в това. По-скоро е съвсем нормално. Аз самият така си мисля, когато гледам някои жени.
Мъжът го зяпна.
— Искате да кажете, че съм нормален?
Мартин Бек премълча.
— Нима твърдите, че съм ненормален само защото имам чувството за срам?
Никакъв отговор.
— Имам право да разполагам със собствения си живот.
— Да, но не и с живота на другите. Снощи с очите си видях как замалко не убихте човек.
— Нищо не сте видял. Нищо не съм направил.
— Никога не говоря за нещо, в което не съм сигурен. Вие се опитахте да я убиете. Ако не бяхме пристигнали навреме, на съвестта ви щеше да тежи човешки живот. Вие сте убиец.
Колкото и да е странно, но това оказа голямо въздействие. Мъжът дълго време мърда устните си. Накрая каза почти нечуто:
— Тя си го заслужаваше. Това бе нейна грешка, не моя.
— Моля, не чух?
Мълчание.
— Бъдете любезен и повторете.
Мъжът упорито гледаше в пода.
Внезапно Мартин Бек произнесе:
— Вие ме лъжете.
Мъжът поклати глава.
— Казахте, че купувате само списания за спорт и риболов. Но вие купувате и списания с голи жени.
— Не е вярно.
— Забравихте, че аз никога не лъжа.
Мълчание.
— В камината ви има натъпкани над сто такива списания.
Реакцията беше бурна.
— Откъде знаете?
— Обискираха жилището ви. Намериха списанията в камината. Намериха и много други неща. Например чифт слънчеви очила, които са принадлежали на Роузана Макгро.
— Нахлувате в къщата ми и се ровите в частния ми живот! И защо?
След няколко секунди той повтори въпроса си. И прибави:
— Не искам да имам нищо общо с вас. Вие сте гаден.
— Добре де, не е забранено да се гледат снимки — вдигна рамене Мартин Бек. — Ни най-малко. В това няма нищо лошо. Жените в тези списания изглеждат като всички останали. Няма особена разлика. Ако снимките представляваха например Роузана Макгро или Соня Хансон, или Сив Линдберг…
— Млъкнете! — изкрещя мъжът. — Не можете да говорите така, не бива да споменавате това име!
— Защо не? Какво бихте направили, ако ви кажа, че Сив Линдберг се е снимала точно в такива списания?
— Лъжеш, дяволе проклети!
— Спомнете си какво ви казах преди. Какво бихте направили?
— Щях да накажа… щях и вас да убия само защото говорите така…
— Мен не можете да убиете. Но какво бихте сторили на онази жена… как се казваше? Да, разбира се, Сив…
— Наказание… щях, щях…
— Да?
— Щях…
— Да я убиете?
— Да.
— Защо?
Мълчание.
— Не бива да говорите така — прошепна мъжът.
По лявата му буза се търкулна сълза.
— Унищожили сте много от снимките — каза спокойно Мартин Бек. — Рязали сте ги с нож. Защо правехте това?
— В моя дом… вие сте били в моя дом! Търсили сте, ровили сте…
— Защо рязахте снимките?
Мъжът неспокойно се огледа.
— Каква полза? — попита той. — Как може човек да живее, след като…
— Защо сте рязали снимките? — повтори въпроса си Мартин Бек, този път високо и силно.
— Това не ви засяга! — истерично викна мъжът. — Дявол! Гадна свиня!
— Защо?!!
— За наказание. И вас ще накажа.
Две минути тишина. После Мартин Бек любезно заразказва:
— Убихте жената на парахода. Не си спомняте, но аз ще ви помогна. Каютата бе малка и тясна, лошо осветена. Параходът пресичаше едно езеро, нали? Нали?
— Бурен — промърмори мъжът.
— Вие бяхте в каютата й и там свалихте дрехите й.
— Не. Тя го направи сама. Започна да се съблича. Искаше да ме зарази с нечистотията си. Беше отвратителна.
— Наказахте ли я? — попита спокойно Мартин Бек.
— Да. Наказах я. Нима не разбирате? Тя трябваше да бъде наказана, беше гадна и безсрамна!
— Как я наказахте? Убихте я, нали?
— Тя заслужаваше да умре. Искаше и мен да омърси. Тя се гордееше с безсрамието си. Не разбирате ли? — изкрещя той. — Трябваше да я убия. Трябваше да убия нечистото й тяло.
— Не се ли страхувахте, че някой може да ви види през илюминатора?
— Нямаше илюминатор. Не ме беше страх. Знаех, че постъпвам правилно, тя си беше виновна. Тя си го заслужи.
— След като я убихте, какво направихте?
Мъжът се смъкна на стола и промърмори: