Той стана от стола си и по лицето му се изписа скрито задоволство. Клекна до брат й, дръпна шала и повдигна единия му клепач, Фарел невъзмутимо продължаваше да хърка, а когато гостът погледна пак към нея, явно беше, че се намира в най-добро настроение. Здравите му бели зъби блеснаха в широка усмивка.
— Може би се нуждаете от помощ?
— О, разбира се, сър. — Смехът й би примамил дори и някой домашен дух от скривалището му. — Ще ви бъда изключително благодарна.
Лекото и бързо движение, с което той се изправи на крака, почти я накара да затаи дъх от изненада. Той свали сакото си и така даде доказателство, че тези широки рамене бяха истински. Тя внимателно постави дрехата на облегалката на стола. Жилетката му беше прекрасно ушита и подчертаваше тънката му талия. Когато повдигна Фарел, платът на ризата му се изпъна и за момент тя стана толкова тясна, че ясно пролича играта на мускулите по ръцете и раменете му. Тялото, което тя едва можеше да помръдне, той повдигна с лекота и го метна на рамото си.
— Бихте ли ми показали пътя, мис Флеминг?
— Моля ви… Ирайн — прошепна тя, минавайки току до него. Отново усети близостта му и свежия мъжки аромат, подлудяващ сетивата й. Тя се упъти към салона с надеждата, че той не е забелязал как шията и бузите й издайнически почервеняха.
Когато се качваше по стълбата, Ирайн се чувстваше замаяна от неговия изпитателен поглед. С някакво вътрешно сетиво тя усещаше, че очите му нито за миг не я изпускат. И все пак не смееше да се обърне, за да се увери. Ако се окажеше вярно и срещнеше неговия възхитен поглед, обгръщащ люлеещите се бедра и тънката й талия, щеше да има още един повод да се изчерви цялата.
Ирайн тръгна напред, за да оправи леглото на Фарел, а мъжът я последва и остави товара си върху пухения дюшек. Тя се наведе над брат си, развърза кърпата около врата му и разкопча ризата, а когато се изправи, сърцето й отново заби лудо, тъй като мъжът пак стоеше твърде близо до нея.
— Предполагам, че на брат ви ще му бъде по-добре без риза и ботуши. — Той я погледна и отново показа белите си зъби и лъчезарната си усмивка. — Да ги сваля ли?
— О, да, моля — отвърна тя. Сърцето й се стопли от усмивката и загрижеността му. — Но той е сакат. Бъдете внимателен с ръката му.
Мъжът се изправи и я погледна учудено.
— Съжалявам. Не знаех.
— Не трябва да се притеснявате, сър. Всъщност това стана по негова вина.
Веждите му се повдигнаха изненадано.
— Вие сте много великодушна, мис Флеминг.
Ирайн се засмя, за да прикрие объркването си.
— Брат ми е на съвсем друго мнение.
Усмивката му се появи отново, щом тя го погледна, а очите му спокойно обходиха нежните й черти и се задържаха малко по-дълго върху меките й червени устни.
Чувствата на Ирайн блуждаеха. Струваше й се, че плува извън времето и пространството. Като в сън тя виждаше зад тъмните мигли две ясни зелени очи, оградени със сиво кръгче около ирисите. Те излъчваха топлина, която отново зачерви бузите й и накара сърцето й да тръпне в гърдите. В себе си тя чувстваше, че не притежава достойнството и сигурността на знатна дама, ето защо се отдръпна и започна да подрежда стаята. През това време той се занимаваше с брат й. Тъй като всичко му идваше отръки и се справяше чудесно, тя не му предложи помощта си. Мълчанието им продължи дълго, стана мъчително и най-накрая тя се реши да го прекъсне. Опита с една бърза забележка:
— Досега денят беше направо отвратителен.
— Да, да — съгласи се той със същата находчивост. — Наистина ужасен ден.
Дълбокият тембър на гласа му отново разлюля гърдите й и Ирайн се опита да открие недостатъците му. В сравнение с досегашните кандидати, които й бяха представяни, този беше почти съвършен, и то дотолкова, че въздействаше почти непоносимо върху сетивата й.
Когато Фарел остана само по бричове, мъжът се дръпна от леглото на брат й и се приближи към нея, носеше ризата и ботушите му в ръка. Тя посегна, за да ги вземе, и се уплаши до смърт, когато пръстите му стиснаха нейните. Това беше една радостна уплаха, която разкъсваше нервите й. В съзнанието й се появи мисълта, че с нито един от предишните си кандидати не е имала толкова близък контакт.
— Страхувам се, че до пролетта времето все ще бъде такова — каза тя припряно. — Тук, на север, в този сезон сме свикнали с проливните дъждове.
— Затова пролетта ще ни се види още по-хубава — отвърна той с леко кимване.