Винаги съм си мислил, че зная какво, кога и как трябва да бъде направено. Във всеки момент от живота си съм имал усещането, че „му държа края“. Преди близо година — точно тук — бях започнал да си задавам въпроси. Едва ли е само заради случилото се с Рая. Дали и преди инцидента, без да го осъзнавам, съм се усещал марионетка в нечии ръце? За да стигна до този момент, в който — заради Стария, разбира се — се чудя има ли моето съществуване цел, или съм само средство? Какво съм аз за онзи Бог, тъждествен на Смисъла, който е посял семето на експеримента в браздата с разхвърлян човешки тор?
Няма да има повече звезди, не и тази нощ. Вселената се разширявала със скорост, по-голяма от тази на светлината, в противен случай цялото небе щяло да е плътно покрито със звезди. Е, това важи за нашия свят, може експериментът в някой от другите светове да е различен. Ако приемем, че съществуват едновременно безкрайно много светове, то все някъде има планета — пълен двойник на нашата, — в която техният Бранимир Бонев стои до прозореца в Гложенския им манастир и води въображаеми диалози е въображаеми събеседници.
„Шефе — казваме синхронно аз и далечният Бранимир Бонев, а Стария и имагинерният му образ леко се стряскат от обръщението ни, — искам да поговорим за твоя философски конструкт. След като в Мултивселената експериментите на паралелните Вселени се развият докрай, нали все една от тях ще спечели състезанието, така да се каже? Едва ли победителят ще се определя от технологичната му възможност да унищожи другите. Най-вероятно победител ще е Вселената, генерирала най-универсалния Смисъл, но тъй като всяка вселена е в състояние на ограничен ресурс, тя трябва да развива приоритетно най-смислените си представители — по нейните критерии за Смисъл. Евгеника. Но дали те съвпадат с критериите на Бог? Хайде сега да погадаем какви критерии би могъл да има Бог за Смисъла. Може би е Любов. Или Доброта. Или Доверие. Дали най-умните, най-обичливите, най-добрите, доверчивите или емпатичните биха стигнали най-близо до замисъла на Бога? Но какво ще е, ако за Бог Смисълът е Разнообразие. Няма евгеника, която да осигури разнообразие. Какво ще е, ако Бог не е Смисъл, тоест Бог не е само Смисъл, а е Разнообразие. Или, както би казал ти, шефе: «Бог е и Разнообразие!»“.
„Поздравления — Стария стиска ръката ми. — Добра импровизация. Само да ти кажа, че разсъжденията ти не са верни в една от предпоставките: «Всяка вселена е в състояние на ограничен ресурс…». Не е така, защото всяка Вселена — сама за себе си — е безкрайна и ресурсът ѝ няма как да е ограничен.“
„Е, тогава може да си позволи разнообразие.“
Колко ли години му е отнело на Стария, за да стигне до своя конструкт? Защото това със сигурност не е мимолетно хрумване и най-вероятно зад него стоят логически извезани предпоставки, допускания и заключения.
„Шефе, твоят конструкт: Светът на Материята; Светът на Сетивността — с нуждата, желанията и чувствата; Светът на Мисълта и Знанието; Светът на Съзнанието, включващ въображението, абстракциите и творчеството; Светът на Висшето съзнание, синоним на човешкия дух; Светът на Абсолюта — Колективното Съзнание на Вселената… е по същността си подобен на пирамидата на Маслоу за човешките потребности. При теб последното ниво е Светът на Смисъла, а при Маслоу — нуждата да помагаш на другите, за да достигнат те своя потенциал. Може би точно това е Смисълът?“ — попитах Стария, взрян в мрака навън.
Когато Кристина ми разказваше за професор Толев, аз си го представях като Стария. Независимо от разликите в това какви са били и какво са преживели, те си приличаха със всичките им добри и лоши страни: как възприемат действителността и хората, такива каквито са; действат спонтанно и реагират непосредствено, без никакъв фалш; дори в чувството за хумор и в пренебрежението си към официалните норми.
„Професоре, това, което казва Маслоу за човешките нужди и потребности: базовите нужди, които поддържат физиологичното съществуване на човека и чиято сила зависи от степента на дефицит — въздух, храна, вода, подслон, микроклимат, комфорт, сън, секс; нуждата от безопасност и сигурност, ред, закон, стабилност; потребността от любов и принадлежност — приятелство, интимност, доверие и приемане в различните им приоритетни среди — семейство, приятели, колеги; потребността да бъдем оценени — самочувствие, постижения, самостоятелност, престиж, отговорности; когнитивни потребности — от познания и разбиране на света, осъзнаване на смисъла и прочее; и най-горе на пирамидата — себеактуализацията — реализиране на личния потенциал и потребността да помогнеш на другите да реализират своя — всичко това е подобно на конструкта на Стария. И понеже вие със сигурност сте Там, където би трябвало да знаете повече, та да ви попитам: е ли Бог тъждествен на Смисъла и това ли е неговият Висш промисъл — да помогне на всеки и всичко да развие своя потенциал? Ако е така, то Бог е в Разнообразието. Или поне: Бог е и в Разнообразието. Съгласен ли сте?“