— Кои ценности споделяш — западните или източните?
— Изтокът и Западът се различават в същността си. Парадигмите на Изтока се противопоставят на тези на Запада, но и двата модела не могат да осигурят пълноценно битие на съвременния човек. Той не се интересува от политики и идеологии, дори от религии не се интересува истински. Интересува се главно от себе си. Хората не разбират, че никоя техника и технология няма дълбочината на живия контакт, усещането за човека, биополето му, аурата му. Поради това все повече млади хора бягат в компютърни игри, киберсекс, рисувано порно — новите наркотици.
— А нормалното порно? — засмях се. — Защо е този бум в мрежата?
— Сигурно защото напоследък е модерно да се идентифицираш с всички персонажи — засмя се и той.
— Тоест се задействат и анимата, и анимусът — възкликнах.
— Точно така — намигна ми. — Личи си, че си близък с Крисчето. Въпросът е коя парадигма, кой модел — индивидуалистичният западен или колективистичният източен — е по-добър? по-голям е шансът да се роди гений в Китай, отколкото в САЩ, но колко от гениалните деца биха се развили в едната и колко — в другата среда? Имаме критичната маса хора и критично ниво на развитие. Държавите мастодонти са привилегировани, защото са огромни пазари и икономическият ефект от постиженията на нашия хипотетичен гений се мултиплицират. Но природните и социалните закони са различни.
— Така е, съгласен съм. Но къде хората са по-щастливи?
— Това е друг въпрос. Не казвам, че е по-маловажен, но ако говорим за света като цяло, колкото и да е ценно себепознанието — за самия теб, — за света като цяло е по-важно друго. Да мислиш не само за себе си, да се идентифицираш със социална група, да взаимодействаш с другите индивиди и групи. Защото това е пътят към общението с Бога. Всичко на този свят е една хранителна среда, в която може да се зароди и избуи Любов, позволяваща човек да се едини с Бога.
„А дали хранителната среда не изисква човешки тор!“ — помислих си, а гласно попитах:
— Как се стига до тази Любов, след като човекът не е идеално същество? И защо е нужна тя, след като… — посочих към небето — Той изпрати своя син и той изкупи греховете на човечеството, и спаси всички вкупом?
— Наивно е да се смята, че с идването на Христос на Земята всички са спасени, при това завинаги. Идеята и вярата в един абсолютен Бог, който е Любов, позволява допускането, че такъв дар е възможен и че приемането му е елементарен акт. Но това не значи, че всеки може да остане какъвто е и да продължи да живее както досега. Христос прави много силно разграничаване между повярвалите и неповярвалите в Него. „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза.“ Спасението, за което говори Исус, е свързване на духа към абсолюта, към абсолютния дух, който е в такъв мащаб, че за обикновения човек е немислимо дори да си го представи. Необходима е смелост, за да се преодолее мисленето в „крайни“ категории и да приемеш безкрая. Онези, които няма да повярват и няма да се отнесат към Христос, ще останат да пребивават в своята досегашна крайност. Той те обича, ти имаш Неговата Любов, какъвто и да си. Въпросът е да заслужиш Неговата прошка. А това става, като ти самият простиш на другите. Покаянието е една от основите на християнството — да повярваш, да се покаеш и да бъдеш спасен.
Откъм фургона се чуваше тракане на посуда. Няколко кокошки се разхождаха из двора — сетих се покритото с черга ауди. Кога беше това — в някакъв минал живот?
— Тази църква… каква е? — попитах плахо.
— Православна.
— Аха, ама… официална ли е? Към Светия синод?
— Не, това е моя църква. Никой няма ексклузивни права за любовта към Бог.
— Е… да… — смотолевих.
— Любовта към Бог е най-горе в пирамидата на любовта, но не трябва да е положена върху куха структура. Понякога се налага човек да се върне съвсем в началото, за да запълни пропуските. Като дете свирех на акустична китара. Нашите ме заведоха при маестро Райчинов, току-що се беше завърнал след дълги години на Запад. Човекът се извини, но въобще нямал намерение да се занимава с ученици. Е, можел да ме чуе. Започнах, а той — явно впечатлен — грабна китарата си и посвирихме заедно. Самият маестро настоя да се занимава с мен, при това не даде и дума да стане за пари. На първия урок ме накара да изсвиря гамата. Като видя колко съм разочарован, каза: „Трябва да сме сигурни, моето момче, че нямаш абсолютно никакъв пропуск“. След година открих физиката и забравих за китарата. Но пък тя ми помогна да вникна в „Струнната теория“ — усмихна се.