— Ти как би го дефинирал? — Стария ме гледаше с интерес.
— „Бог е естественият порядък на нещата“ или „Бог е в естественият порядък на нещата“.
— По-добре „Бог е и в естествения порядък на нещата“, защото иначе е твърде ограничително, а все пак става дума за безкрайност.
— Приемането на безкрайността само̀ по себе си е крайност — засмях се. — Аз съм против крайностите.
— Против всички крайности ли си? Няма ли крайност, която би одобрил? — включи се в разговора и Доктора.
— Не съм се замислял, но май няма такава, която да не бих се опитал да разбера.
— На мен цялата тази постановка около Бог Отец, Син и Свети Дух въобще не ми е ясна — Маро се почеса по главата. — Сигурно има нещо там горе, ама да е хем така, хем онака, хем другояче…
— Това не е за всеки, брат ми — обади се Стефан. — Иска се теоретична подготовка. Ако седнеш да почетеш, а не само да гониш топката, току-виж ти светне.
— На тебе ти е светнало понеже. Хайде обясни ми как нещо е едновременно баща, син и дух?
— Марине, не се прави на по-семпъл, отколкото си — Стария тупна с длан по страничната облегалка на дивана. Нека не опошляваме разговора. Темата е важна, може би — най-важната. Не е редно да се отрича религията. Изчел съм всички значими философи — от древността до наши дни, — но така и не намирам моето обяснение за света.
— Не трябва ли науката да даде това обяснение? — вметна Доктора.
— Искаш да кажеш, че философията не е наука.
— Ми няма „логия“ в думата.
— Донякъде си прав — за разлика от природните и хуманитарните науки, при нея липсва общоприет научен метод и обект на изследване. Затова и няма „логия“. Но „логия“ не значи единствено наука. Според материалистите е всеобща закономерност; а според идеалистите — духовно начало, божествен разум. А в християнството — Исус Христос. Ерго — християните са последователи на Платон.
— Значи „логия“ е черга, която всеки дърпа към себе си — заключих, доволен от насоката на разговора. — Предлагам да се обединим около твърдението, че философията е единствената наука.
— Дарвинистите — продължи Стария — първи са се противопоставили на религията, отричайки ролята на Бог за появата на света, но съвременната наука си дава сметка, че натрупаното познание е прашинка в безкрая на неизследваното. Постоянно се правят открития, но какво от това? Според астрономите и математиците материалният свят е безграничен, което значи, че науката никога няма да успее да го обхване. Да не говорим, че всяко знание разкрива незнание в геометрична прогресия. Още Сократ е казал „Знам само, че нищо не знам“, а Айнщайн — две хиляди и триста години по късно — „Колкото повече знам, разбирам, че нищо не знам“.
— И какво — след още две хиляди години някоя умна машина ще докаже категорично, че знаем едно нищо.
— Четиресет и две — влязох в тона на Маро, който нарочно се правеше на клоун.
— Примерно. И ще се скарат две цивилизации, защото машината на втората е изплюла отговор двайсет и четири — включи се и Стефан.
— Може пък да е прав Юнг, че човекът повтаря структурата на Вселената и Космосът е повторен в човешката душа — подсмихна се Доктора. — Излиза, че те с Фройд са първите космонавти.
Стария въобще не ни обърна внимание:
— Изобщо пътят за разбиране на Вселената не е чоплене от единия ѝ край, а се налага да схванем логиката, по която е изградена. Представите ни трябва да бъдат допълвани и от други източници извън традиционната наука. След теорията на относителността Айнщайн признава съществуването на Висш дух, създаващ световната хармония, и формулира понятието „космическа религия“. Но у нас думата „религия“ се считаше за мръсна — голяма грешка. Още по-голяма е да подценяваме нещо само защото не го разбираме. Бог Отец, Син и Дух — това е начин да се обяснят на хората преди няколко хиляди години понятията материя, енергия, съзнание. Глобално погледнато, светът се състои от възходящи нива и различните хора обитават някое от тях.
— За какво сме му изобщо на Господ? — Маро клатеше скептично глава. — Само му се пречкаме. Представяте ли си какъв е гъч на небето.
— Всеки човек има ниво, до което достига. Тъй като преминаването по цялата скала е бавен процес, то е необходимо да има етапи. Но аз не считам, че всички хора могат да изкачат стълбата на развитието и осъзнаването. Повечето са осъдени да циклят на по-ниските нива. Зная как ще ви прозвучи, но за някои хора Бог е приготвил „цел“, но повечето са „средство“. Това е нещо като… човешки тор, хранителна среда, в която са посети семена.