Справката беше подписана от тогавашния им началник генерал Аначков, личен приятел на тъста му. Благодарение на няколко ценни агенти службите бяха направили сериозен пробив. Нямаше да забрави „запознанството“ си с агент Ясен, един от хората, стоящи в основата на „успехите“. Стария не беше чел досието му, но се познаваше с водещия му офицер. Ясен се оказа бившият възпитаник на ТВУ и републикански шампион по бокс, неговият съученик и приятел, а след това и партньор в далаверите — Любо Капитански. Спомни си първата им среща — в трудововъзпитателното училище. Двамата бяха пратени там по едно и също време не заради „противообществени прояви“, а защото нямаха родители. Израсли в домове „Майка и дете“, откъдето — заради нежелание за безропотно подчинение — ги бяха наритали към ТВУ-то. Стоян и Любо влязоха в столовата по време на закуска и когато излязоха навън, пет-шест по-големи момчета им се нахвърлиха, за да им покажат кой командва в тази вълча общност. Пред очите на главния възпитател и даскала по физическо, облегнати гръб в гръб, двамата бяха дали неистов отпор. Пребиха ги жестоко, но си заслужаваше — повече не ги закачаха.
Стария издърпа папката, която навремето бе надписал собственоръчно — „Бранимир Бонев“. Официалното им запознанство се бе случило през 1993-та, но първият документ вътре бе датиран десет години по-рано. За периода преди осемдесет и девета имаше три броя „Протокол за установяване на обстоятелства“, в които се казваше, че у лицето е открита чуждестранна валута (съответно хиляда двеста и седемдесет и петстотин и трийсет долара, в третия случай — четири хиляди западногермански марки), като бяха описани купюрите и номерата на банкнотите. За трите случая Бранимир Бонев бе дал едно и също писмено обяснение — току-що е намерил съответните суми и е „имал намерение да ги предаде на органите“. Документите нямаха подписи на служебни и поемни лица, което — за тези, които разбират — означаваше само едно — изготвени са за сплашване.
В сейфа на Стария отлежаваха и други копия от документи, като например литерните дела „Младежко сборище около кафене «Магурата» на бул. «Витоша»“ под № 6873/11.10.1989 г., както и подобните за „Кравай“ и „Попа“. Оригиналите не бяха открити от Комисията по досиетата заради имената на някои от „националноотговорните бизнесмени“ в тях. Бранимир Бонев се бе отделил от агент Ясен и бе станал сериозен самостоятелен играч, но името му не фигурираше в делата — Стария се бе погрижил за това.
„29.5.1983 год. Среща с агент Ясен относно:
Бранимир Колев Бонев — девети клас в Английската гимназия.
Живее в София при лелята на баща си, родителите му са в Перник, нормално социалистическо семейство със средни финансови възможности. Лелята е отгледала и баща му.
Тренира хокей в «Славия».
Занимава се с чейндж на Магурата покрай по-големите момчета от отбора.
Говори добър английски, заради което е необходим (на агент Ясен).“
Момчето бе привлякло вниманието му и шефовете дадоха съгласие агент Ясен да използва Бранимир Бонев като помощник, неофициално за момента, тъй като беше непълнолетен.
„Природно умен, но индивидуалист и бунтар“ — пишеше в педагогическата характеристика на Бранимир Бонев, копие от която Стария бе изискал от отдел „Донаборници“ на Софийското военно окръжие.
„Ученикът се адаптира добре към училищната среда и изисквания; умее самостоятелно да изпълнява поставените от учителя задачи; успешно усвоява учебния материал и има положителна мотивация за учене; но не посещава редовно учебните занятия; не е старателен в подготовката на домашните си задачи; не желае да участва пълноценно и концентрирано в учебния процес; не проявява отговорност към учебните си задължения.“