Как усвоява успешно, като не проявява отговорност? — не ставаше ясно. Относно социалните му умения и участието в организационния живот се казваше, че ученикът „не расте в здрава семейна среда, страни от съучениците си и не участва в извънкласни и извънучилищни дейности“.
Най-сериозните обвинения идваха накрая: „Ученикът Бранимир Костов Бонев няма изграден правилен Марксистко-Ленински мироглед и не признава авторитета на административното, партийното и комсомолско ръководства“.
Въпреки неласкавата характеристика Бранимир Бонев, както повечето момчета от Английската, беше разпределен да отбие военната си служба на турската граница, в едно от свързочните поделения, занимаващо се с подслушване. „Ние считаме донаборника за потенциално опасен, да не стане така, че ти да си виновен, ако духне през браздата“ — бе заявил Стария в личен разговор със заместник-шефа на окръжието. „Най-добре го прати в Строителни войски.“
Стария не бе допуснал никъде, никога и по никакъв повод да се появи името на Стоил Стоев. Проучи лично него и родителите му, но цялата информация съхраняваше в главата си. Обстановката изискваше да се мисли с перспектива и той считаше, че приятелят на Бранимир Бонев може да бъде полезен при определено развитие на ситуацията в страната. За определени хора индикации в тази насока не липсваха — перестройката в братския СССР бе предвестник на края на самоизчерпалите се режими в целия Източен блок. „Най-важното умение на този свят е да разгадаваш живота с поне два хода напред“ — казваше тъстът му.
Стария прибра документите в шкафа, подравни настолния календар по ръба на бюрото и влезе в банята. Насапуниса се, изплакна се с топла вода, пусна студена от дюзите на стенния панел и преброи бавно до сто.
В последните години преди Десети ноември за повечето хора от неговия кръг бе станало ясно накъде върви държавата. Незаконната обмяна на валута винаги се е случвала под крилото на службите, а през 1986-а бе минала на официално подчинение на Четвърто управление заедно с така наречения скрит транзит — държавната контрабанда на злато, битова техника, медикаменти и оръжие. През януари осемдесет и девета излезе Указ 56 за стопанската дейност и рамките на законното и незаконното се размиха. След събитията в края на същата година за кратко службите изпаднаха в ступор, но бързо се окопитиха. Е, трябваше да се примирят с факта, че някои от бандитите, с които се бяха надлъгвали години наред, се готвеха да управляват държавата.
Една година преди това, есента на осемдесет и осма, Стария беше уредил Бранко да бъде изтеглен от поделението на Строителни войски в провинцията и той изкара втората си година от казармата в София, занимавайки се активно с незаконна обмяна на валута. Стария ги държеше под око със Стоил и през четиригодишното им следване във ВИФ, когато двамата изградиха гъвкава структура с малки мобилни групи, работещи в курортите. Албена, Златни пясъци, Дружба, Слънчев бряг, Несебър — флагманите на соцтуризма за западняците. Изкупуваха значителни количества валута и я пласираха в столицата. Стефо Манекена и Иван Доктора — спасители, и Маро Слайса — тенис учител, бяха бригадирите им „на терен“. Стефо и Маро също учеха във ВИФ, а Иван Бояджиев се бореше с медицината. Ерупата явно нямаше намерение да работи легално и тъй като никой не знаеше чии хора са, се носеха различни слухове. Стария лично бе автор на този, че зад софиянците стои Нора Ананиева. Директната конфронтация с конкуренцията не можеше да се отлага дълго и в един момент им се наложи спешно да легализират дейността си. През 1992 година „БиС“ ООД, собственост на Бранимир Бонев и Стоил Стоев, получи лиценз за валутна търговия и се втурна да прави най-голямата верига от чейндж бюра по Черноморието. Това вече нямаше как да остане незабелязано от местните играчи и не след дълго неприятностите заваляха — внезапни и безпощадни като лятна градушка. Точно този момент чакаше Стария.
С неприятното чувство, че е закъснял, Стария застана на пост пред входната врата в десет без една минута. По външния вид на къщата бе невъзможно да се предположи, че собственикът ѝ отдавна е милионер в зелено. Някогашната вила на тъст му не се различаваше от постройките наоколо, вдигнати през седемдесетте — два етажа, двускатен покрив, гараж за една кола. Стария живееше сам, съседните имоти от години не се ползваха, а за шофьора си, по съвместителство и охрана, бе наел къщата отсреща. Уличното осветление бе изградено от фирмата, която държеше бакалията в махалата, тя поемаше и сметките за ток. Съкварталците едва ли предполагаха, че в стълбовете са монтирани модерни камери за наблюдение. От време на време Стария нарочно се отбиваше до магазина и надаваше ухо на дебатите, които наборите му водеха. На няколко пъти бе чул подмятания, че е редно онези да оправят и пътя, та да не си трошат децата автомобилите, като идват. Хич не вярваха на магазинера, че не бил виждал шефовете, а магазинът работел на загуба. Вярно, че цените са по-ниски от градските, ама сигурно има някаква врътка тука…