— Това е… цинизъм! — не вярвах на ушите си.
— Зная, звучи странно. Но е по-скоро прагматизъм, отколкото цинизъм.
— Прагматизъм?! Трима души са мъртви, по дяволите, и едно дете е останало сираче, а ние говорим за прагматизъм! Как въобще Биляна и Ивета са се съгласили да са част от този фарс при всичко, което те двете преживяват! При цялото страдание на Рая и Филип! Извинявай, но това е за психиатрията — класически пример за раздвоение на личността.
— Във всеки един от нас има както добро, така и зло. Юнг го е разбрал още като дете — намерил премръзнало птиче и докато го държал в шепите си и му дъхал, за да го стопли, му се приискало да го стисне с всички сили. Според него ако човек не осъзнае този факт и не го приеме, всеки път, когато прави добро, отреченото зло се натрупва в тъмната му страна, докато накрая се превърне в комплекс. И макар да не си признаваме, аз съм убеден, че всички — все по някакъв начин — сме стискали птиче. Юнг — със сигурност. Китайците имат и друга поговорка: „Взирайки се в дървото пред теб, не виждаш гората зад него“.
Не проумявах връзката между Юнг, китайците и казуса „Шопов“.
— Е, ти ще си решиш сам можеш или не можеш да помогнеш.
— Тоест трябва да приема, че Шопов е еманацията на човешкия вид, а Кристалин Котраков — човешки тор?
— Предполагам, че определението „човешки тор“ е стряскащо, но — Стария взе една от книгите на масата и я отвори — според Юнг: „Има нива, до които достигат малцина — въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст Природата е аристократична. Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива̀“.
— Юнг май е бил повече философ, отколкото психиатър.
— Неизбежно е. Ако искаш да си на ниво в която и да е област на познанието, трябва да си на „ти“ е философията. Същото важи и за изкуството. Всички художествени стилове произтичат от определени философски течения. Разбрах, че това за „човешкия тор“ те подразни снощи. Всъщност ти го каза в прав текст.
— Да, подразни ме. Иначе темата за нивата е много интересна.
— Просто не беше за онзи формат.
— И аз напоследък си задавам въпроси, дето въобще не съм вярвал, че ще ме занимават.
— Минал си на по-високо ниво, това е. Първото ниво е светът на Материята, второто — светът на Сетивността — нуждата, желанията и чувствата. И най-примитивните човешки същества битуват в тези два свята. Следващото — светът на Мисълта и Знанието — е обичайно за повечето хора, а четвъртото — светът на въображението, абстракциите и творчеството, или иначе казано — светът на Съзнанието, е за ограничен кръг. Петото — светът на Висшето съзнание, което включва човешкия дух — е за избрани. Над това ниво е Абсолютът, който всъщност е Колективното Съзнание на Вселената.
— Как си го представяш това колективно съзнание?
— Колективното Съзнание на Вселената! Енергийно-информационна матрица, съдържаща цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на една отделна вселена, в случая на тази, в която съществуваме.
— Чел съм нещо подобно — вметнах. — Напомня ми на Акашовите записи.
— Акашовите записи — Стария се намръщи — са базирани на същата идея за съхранение на информацията, която съществува при много народи и учения, но твърдението, че всеки може да достига осъзнато до тази информация, чрез медитация или по други канали, е определено несъстоятелна. Няма логика достъпът до определени знания да не е съобразен е това как би била разбрана и за какво би била използвана. Колективното Съзнание на Вселената е понятийно тъждествено на Бог в степента, в която човек би могъл да осъзнае. Тази способност за осъзнато възприемане на Бог или степента на осъзнаване на информацията в Колективното Съзнание — това е Висшето съзнание на човека. А самото Съзнание е в способността да бъдат осъзнати идентичност, принадлежност и отговорност.
— За всяка вселена Колективното Съзнание е различно, така ли?
— Да, имаме хипотетично множество от безброй отделни вселени, съществуващи паралелно, независимо една от друга, всяка със своите специфични параметри — пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс, закони. Всяка със своето Колективно Съзнание.
— Ако Колективното Съзнание на Вселената е понятийно тъждествено на Бог, а има хипотетично множество от безброй отделни вселени, то няма ли хипотетично множество от безброй отделни Богове?