— Не, Бог е един за цялата Мултивселена, а в отделните вселени са различните негови проявления.
— Тоест ние сме в ролята на слепеца от притчата и се опитваме да опишем слона, хванали хобота му?
— Или нещо друго — засмя се Стария. — Извинявам се, че те занимавам с тези неща, но си мисля, че съм достигнал до напълно нов философски конструкт.
— Звучи ми познато — промърморих. — Не че съм специалист.
— Да, дотук няма ново. Съзнание, Виеше съзнание, Колективно съзнание на вселената. Мултивселената е съвкупността от всички вселени и съдържа всичко, което съществува. Новото е в следващата стъпка, а именно: Мултивселената е светът на Смисъла. И така надграждаме отец-син-дух, или иначе казано — материя-енергия-съзнание е нов конструкт: материя-енергия-съзнание-смисъл. Бог е Смисъл.
— О, това ми се струва силно — възкликнах.
— Има само един проблем — продължи Стария. — След законите за запазване на материята, енергията, импулса и заряда в момента се говори за закон за запазване на информацията, частен случай на който са торсионните полета, а в бъдеще — когато моят философски конструкт се признае, ще им се наложи — той се подсмихна — да формулират закон за запазване на смисъла.
— И според теб нашата Вселена е експеримент?
— Както и всички други от Мултивселената. Това са нива на експеримента: различни вселени, планети, физични, химични и биологични фактори, различни форми на живот, формиращи различни общества, и в края на краищата — различни Съзнания.
— Не противоречи ли на идеята на Лайбниц за най-добрия възможен свят. Чел съм някъде за това, не че помня каква беше тезата…
— Лайбниц твърди, че от наличието на безкрайно много идеи за възможни светове в разсъдъка на Бога следва, че трябва да има достатъчно основание той да избере един, в най-висша степен близък до съвършенство, ерго: действителният свят е най-добрият, който разсъдъкът на Бога може да познае, силата на Бога — да породи и неговата воля — да избере. Голяма грешка, тъй като Абсолютният Разум няма как да е застинал в своя абсолют. Не ми се вярва Той да не е изпитвал съмнения. Дори на Абсолютния Разум би трябвало да е недостатъчна вярата, необходими са факти и знания, които могат да бъдат проверени и когато Той установи кое е истина, тогава вярата Му в себе си ще стане непоколебима.
Половин час по-късно му протегнах ръка за сбогуване и за миг се уплаших да не вземе дланта ми за измръзнало птиче.
— Ще мисля за смисъла — усмихнах се криво.
— Мисли за гората и за птичето, Бранимире.
— Обещавам. Уесли Бранч Рики2 казва: „Thinking about the devil is worse than seeing the devil“3.
— Кой е той? He съм го чувал.
— Американски бейзболист.
— Аха… — Стария изглеждаше разочарован. — Натоварено ли беше движението?
— Да, учудващо за почивен ден.
— Моля те, внимавай…
— Мама е тук! Имаш специални поздрави от твоето приятелче Ванчо Добър-ден. Знаеш го каква е терца — видя ме на излизане от гаража и ми вика: „Добър ден! Приятно ти возене с кола! Много поздрави на твоя мъж и на твоето момиче!“. Постоянно се обаждат и приятелите ти, интересуват се как си. Никой от тях не знае, че си в София, дори Филип… Точно това искам да обсъдим: трябва ли да кажем на Филип? Вчера го видях, много му е мъчно за теб. Иска да пътува до Тел Авив, за да те види. Сигурно и на теб ти е домъчняло, но да ти кажа моето мнение — моментът едва ли е подходящ. Възстановяването върви супер, тазът му — слава богу — е зараснал правилно и няма да се налага да се троши. Всъщност Бог няма заслуги, докторите са го наместили и обездвижили перфектно. Представяш ли си какъв ужас щеше да е, ако трябваше да се троши? Не ми се мисли! Извадили са желязото от бедрото му, сериозна операция. В момента има проблеми с глезена, било въпрос на време да се възстанови нервът, който вдига ходилото. Ако не се случи, щяло да се наложи сложна интервенция, но ще ти обяснявам друг път. Е — ти искаш ли да видиш Филип?
Ивета отиде до прозореца, повдигна леко щорите и се загледа навън.
В онзи ден Филип и Рая щяха да пътуват обратно към София, така че тя нямаше как да е спокойна. Не можеше да прогони от съзнанието си мисълта, че Рая не беше споделила с нея решението си да стане жена!
Наистина ли са го направили? Как ли се е чувствала, дали е боляло? Бил ли е Филип нежен, внимателен… Чула ли е мечтаното „Обичам те!“, щастлива ли е?
2
Уесли Бранч Рики (1881-1965) — американски бейзболист и бейзболен мениджър, известен най-вече с факта, че първи наема цветнокож играч непосредствено след Втората световна война за участие в Националната бейзболна лига. — Б.а.