Няколко пъти позвъни на дъщеря си, но тя не вдигна. Набираше я отново и отново.
И изведнъж чу в слушалката мъжки глас: „Стана катастрофа. Софийска киа — изхвърча от пътя и падна в дерето… малко преди Предела. Съпругата ми в момента звъни на Бърза помощ“. Връзката прекъсна. В първия момент Ивета не разбра какво точно ѝ каза мъжът, повтори наум думите му, търсейки аналогично звуково значение на чутото. „Не, няма как да е истина, сигурно е недоразумение…“ Позвъни отново. И отново.
„Ало… Каква сте на…?“ — жената отсреща търсеше подходяща дума.
„М-м-м-айка!“
„Момчето е в съзнание. Позвъних на 112, те ще имат грижа за линейка, вероятно вече пътуват.“
„М-м-м-омичето?!“
„Момичето, изглежда, не диша…“
„Момичето ми не диша! Всички тези клишета за това, което се случва, когато чуеш лошата новина — «преряза ме като с нож» «сърцето ми се обърна» «зави ми се свят…» — сигурно са верни, но аз просто не можех да си поема въздух. От онзи момент — струва ми се — не мога да си поема въздух както трябва — с пълни гърди. Жените дишат с гръден кош, мъжете — с корема. «Защо дишаш толкова плитко, все едно крадеш въздуха» — пита инструкторката ми по йога. Как защо, защото момичето ми не диша Нали заради това ходя на йога, по дяволите!“
Филип бе шофьор отскоро, но караше като ненормален! Казваше ѝ на Биляна да не му купува кола! На двора Бранко и Иван обсъждаха предстоящ ремонт по оградата. От комшиите се носеха безкрайните повторения на пасаж от Адажиото на Соната №8 на Бетовен. Една от пръскачките не работеше добре и в основата ѝ се беше образувала локвичка.
Ивета набра телефона на Биляна:
„Лудият ти син е убил дъщеря ми!“
„Какво…“
„Катастрофирали са на Предела…“ — ревна, без да може да произнесе и дума повече.
„О, майко! О, майко! Стоил е в провинцията…“
Припряното тракане на токчетата и отново:
„О, майко! О, майко!“
— Виж как грее слънцето — Ивета извърна глава от прозореца и се върна до леглото на дъщеря си.
„Трагедиите ни връхлитат внезапно, моето момиче, и нормалният човек не е подготвен за тях. Параноиците не вярват истински, че страховете им ще ги застигнат, дори хипохондриците се успокояват, че най-вероятно грешат. Отричане, Гняв, Договаряне, Депресия, Приемане — това били фазите на реакцията, твърдят психолозите. Може, но това не касае случаите, в които майка се бори за детето си. Там е друго: Шок, Преувеличение, Собствена вина. Да, има Договаряне, но то е «вземи мен». И, по дяволите — за каква Депресия и какво Примирение изобщо става дума! Нима една майка ще се примири, когато детето ѝ не диша?! Или когато никога вече няма да бъде същото!“
Пръстите на Рая пареха дланта ѝ. Възглавницата под главата на нейното момиче имаше нужда от наместване, а завивката му — от подпъхване. Несъществуващите гънки по опънатия долен чаршаф — от заглаждане с ръка.
— Радвам се, че мислиш като мен. Няма засега да се виждаме с Филип. Когато той се възстанови напълно — тогава. Има по-важни неща от любовта, тоест — за този етап говоря. Иначе любовта е най-важното нещо на света. Любовта не знае граници, тя може да победи всяко зло. Всяко зло!
„Моля те, внимавай…“ — спомних си последните думи на Стария, докато шофирах. Звучаха двусмислено. „Двусмислено, двояко, неразбираемо, неопределено, неясно, противоречиво, подозрително, загадъчно.“ Преди разклона за Бояна мернах пътен знак за ограничение на скоростта. „Знак. Двузначно. Защо човек не вижда най-очевидното!“
Паркирах в гаража и свалих от багажника стек кока-кола.
— Добър ден! — чух зад гърба си.
— А, Ванчо, добър ден.
Момчето на съседите, което всички наричаха Ванчо Добър-ден. Открай време харесваше Рая и в нейно присъствие адски се смущаваше. Възпитан младеж.
— Много поздрави на твоята жена и на твоето момиче! Приятно ви пиене на швепс!
Между служебните автомобили на Бранимир — мощния рейнджроувър и луксозния мерцедес S600 — имаше място колкото да се мушне малката тойота на Ивета. „Прибрал се е, дали Стария му е казал за Шопов!“ Това дело, за разлика от всички други в държавата, се придвижваше със светкавична скорост Под натиска на общественото мнение управляващите бяха оставили представителя на коалиционните им партньори да се оправя сам. Депутатът се беше обърнал за помощ към Стария, защото му се носеше славата на човек, чийто екип успява да реши и най-сложните, заплетени и безнадеждни казуси, а след последната експертиза по делото угрозата от ефективна присъда беше реална. Трима доказани специалисти бяха на мнение, че твърденията на обвиняемия и на свидетелите за рязка маневра с цел избягване на внезапно появило се на платното дете не отговарят на истината. При допълнително разследване можеше да се докаже, че автомобилът на свидетелите е бил паркиран на уширение на пътя на цели сто и петдесет метра след мястото на инцидента по посока на движението на Шопов. Трудно някой би повярвал, че дете на три годинки се е движело само по банкета на пътя толкова дълго разстояние и тръгва да пресича шосето, за да отиде при майка си. А и какво би правила тя от другата страна, при положение че там скалите са досами асфалта? Тезата на защитата бе повече от смехотворна, а намирането на „свидетели“ бе утежнило положението на Шопов, тъй като лесно можеше да се установи, че бащата на детето е местен активист на тяхната партия.