— Това със застраховките е тема на друг разговор. Не виждам защо да не печелим по всички възможни законни начини?! Считай, че молбата ми за съдействие по казуса „Шопов“ е оттеглена. Преди малко ми се обади една от моите партньорки и ме уведоми, че има план Б. Все пак ти благодаря за готовността да съдействаш.
— Добре — гласът на Бранко би могъл да полира диаманти. — Считам случая за приключен.
— Чакай. Оценявам предложението ти за застраховките, без проблеми ще накараме Шопов да се съгласи.
— Предложение, на което няма да може да откаже.
— Имам такова и за теб — Стария все още не бе го поканил да седне. — Мисля си за предложението на Доктора. От онази вечер, когато всички гласуваха „за“, без теб, разбира се.
— Какво за него?
— Може да е разменната монета. Искам онзи циганин да си плати. Най-добре е само ти, аз и Стоил да знаем. Остави го да организира всичко, това е работа за професионалист. Бих участвал и аз, да ти кажа, но съм твърде стар за такива… емоции. Добре ли си? — Стария звучеше сериозно загрижен. — Я седни, че като те гледам как пребледня, ще вземеш да колабираш.
— Добре съм — Бранимир се отпусна в кожения диван.
— Може пък да съм се излъгал. Щом казваш, че си добре, значи си добре.
— Колкото може да бъде добре някой, на когото казват, че ще трябва да…
— Моля ти се — Стария направи жест с ръце, все едно спира плъзгаш се по леда автомобил. — Кой е казал, че нещо трябва? Ти си този, който решава. Някога да съм те карал да изпълняваш каквото и да е? Надявам се и в този случай да подходиш разумно.
— Нямам никакво намерение да организирам нечия… — Бранимир търсеше подходящата дума.
— Смърт. Думата е смърт — каза сухо Стария.
— Кончина, край, гибел, свършек. Има една игра — полезна е, когато не искаш да наричаш нещата със собствените им имена. — Последен дъх, сетен час, вечен покой, гушване на букета и ритане на камбаната.
— Опъване на петалата.
— Изпращане в небитието.
— Предавам се — каза привидно унило Стария. — Това си е твоята игра.
— Не, по дяволите, не е моята игра! Това е играта на Бог!
— Е, аз имах предвид играта на думи. Но щом ти мислиш, че смъртта е работа на Бог, то нека ти кажа и моето мнение. Причината за естествената смърт е отсъствието на перспективи за духовен ръст, невъзможност за пълноценно функциониране вследствие на старост или на вътрешни заболявания. Апропо, те винаги се дължат на влошена духовност. Естествената смърт е от Бога. Как го беше казал ти — „Бог е в естествения порядък на нещата“. Но има също така случайна и насилствена смърт, ще кажеш, но това е част от цената на правото на свободна воля, която Бог великодушно е предоставил на човечеството, за да имат хората участие в собственото си развитие и израстване.
— Бог се грижи за семето и нехае за тора…
— Добре, разбирам, че си скептичен. Но нека ти дам малко вътрешна информация: Кристалин Котраков не спазва мярката за неотклонение. Старият Котраков е гъст с ченгетата и младият си вее байрака в четири области. Нали не си мислиш, че ходи пеша? Сменил е джипа с лимузина „Ауди А8“ — баща му има същата, дори номерата са еднакви, с разлика от една буква. Нужно ли е да ти казвам, че с този автомобил едва ли спазва ограниченията на скоростта? Спомняш ли си какво предположи Иван, като се бяхме събрали в Драгалевци — че всеки момент може да стане още някой „сакатлък“. Е, това вече се е случило. Вчера. Дете на колело, цигане.
— Това сигурно ли е? — Бранко започна да разтрива слепоочията си.
— Абсолютно — Стария кимна. — Момиче на девет, бере душа, май няма да го бъде.
— По дяволите!
— И — ако си умен, а ти си — нито дума на Ивета. Тя е прекалено чувствителна на тази тема и едва ли би те оставила да вземеш сам решение. Това решение трябва да е лично твое.
— Добро утро — Бранимир влезе в кабинета и се отпусна на единия от двата стола за посетители. — Какво гледаш?
Стоил натисна няколко клавиша и обърна монитора към приятеля си.
На екрана се виждаше близък план на нежно женско лице с гладка кожа и умни тъмни очи.
— Виж новите камери какъв образ дават.
— Коя е девойката?
— Назначението ѝ не е ли минало през теб? Стажантка е при дебелогъзкото. Стария защо го довлече този от чужбина? Държа ги и двамата под око.
— Не е ли по-просто да държиш под око направо Стария? — подметна Бранко нервно.
— Не е по-просто. Казвай сега на какво дължа тази чест? Не си идвал в кабинета ми от… — Стоил млъкна и излезе иззад бюрото, издърпа стола си и седна, така че да се виждат добре. — Откакто нашият Лазар прескочи трапа.
— Предпочитам тук да говорим, тъй като при мене е лудница.