— Е, слушам те.
— Стария ме натиска да предприема нещо по онзи въпрос.
— По кой въпрос? — Стоил си лепна физиономия, от която не можеше да се разбере прави ли се на ударен, или наистина не знае.
— На Доктора глупостите.
— Предположих. Знаеш, че с теб картите ни винаги са на масата. Стария говори и с мен. Извика ме вчера в Иваняне, за да ме попита бих ли участвал, ако ти пожелаеш? Но си беше нещо като заповед. Очаквах да ме потърсиш.
— Ти ли му каза за цигането?
— Не, той ми каза на мен. А защо Стария толкова настоява за лично отмъщение?
— Нямам идея — Бранимир отмести поглед. — Заради децата, обича ги като свои. Със сигурност е самотен. Вижда внучката си от дъжд на вятър, ако майка ѝ я доведе в Европа, нали американците не му дават виза.
— Не ми се връзва — Стоил потропваше с пръсти по плота. — На мен ми каза, че се притеснява за теб. Считал, че заради личните ти проблеми не си пълноценен за холдинга. Бил си се размекнал. Трябвало да покажещ главно на себе си, че си мъж, а не баба.
— Ти също ли мислиш така? — Бранимир беше шокиран.
— Аз лично мисля, че не си готов за онова, което иска от теб Стария.
— Разбира се, че не съм готов. Две нощи не съм спал, вчера цял ден го мисля и така, и иначе. Има твърде много неизвестни, а аз не обичам да прибързвам. Ти би ли го направил?
— Ако съм на твое място или вместо теб?
— Ако си на мое място. Другата възможност въобще не я коментирам.
— Да, бих го направил, но това е отговор на въпроса ти, а не съвет — Стоил го гледаше изпитателно. — В края на краищата Филип се размина на косъм, а и цял живот ще носи последиците от катастрофата. Но аз бих го направил и вместо теб по схемата, която предложи Доктора. Заминаваш за чужбина, а аз тука се оправям. Ще е по-просто.
— Не, абсурд. Ако — казвам ако — се реша, то ще го направя лично. Ти можеш да помагаш, но ще съм с теб, за да поема вината, ако нещо се издъни.
— Стария позна как ще реагираш. Ние с теб сме му напълно ясни. Но си прав — най-добре е да сме рамо до рамо в това. Както едно време…
— Да, както едно време… — Бранко се надигна да си ходи.
Стоил го изчака да затвори вратата и върна стола си на мястото му.
Вчерашният ден беше тежък. Стария му звънна около десет и го помоли да е в Иваняне в два. Биляна не остана очарована — имаха уговорка да обядват навън, да се помотаят из мола и да гледат някой филм. В къщата на шефа си Стоил завари Цветан Койчев — политическото лице на няколко от най-силните цигански кланове, пръв приятел на Асен Котраков. И той му разказа за инцидента с деветгодишното цигане и за случилото се след това. В малките часове на 4 май момичето карало крадено колело по шосето между две села, когато Кристалин Котраков го връхлетял с аудито. Хвърлил го на двайсетина метра, но въобще не спрял. Може и тя да е била виновна, но той бил надрусан и със сигурност се движел с превишена скорост. Към девет сутринта родата ѝ — от прословутите Звънчеви — нахлули в имението на Котракови с предния номер на автомобила и смачканото колело, намерени на мястото на инцидента, и вдигнали дандания, опитвайки се да спазарят „мълчанието си“ възможно най-скъпо. Уплашен, старият Котраков им обещал каквото искат и звъннал по спешност на Койчев. Настоявал той да оправи нещата с полицията, защото нямал намерение да плаща „безбожни пари на ония мошеници и изнудвани“. Цветан бил бесен — граденият му е години политически имидж щял да бъде поставен — за пореден път — на карта. И станала разправия:
„Развиках се на Кристалин, колко пъти ще му спасявам мангалския задник, а това лайно ми вика: «Ти си бяла курва и не само ще спасяваш моя мангалски задник, но и ще го целуваш!». Аз му забих един шамар, онзи извади нож, охраните наскачаха и той поряза двама, докато му го вземат. Стана голямо меле. Едвам ме изведоха моите хора, но преди това е голям кеф му размазах физиономията. Егати лекето! И след два дни разбирам, че Асен Котраков ме е натопил пред мешерето, че аз съм карал колата, и те ми налагат огромна глоба. Освен това се договорил със Звънчеви да кажат в полицията, че зад волана съм бил аз, братята на момичето ме били видели! Циганска работа!“
И Койчев обяснява, че се крие и от чужди, и от свои и иска да напусне страната, но не смее да рискува да мине през граница, защото най-вероятно и полицията го издирва. Вариантът е нелегално преминаване не става, тъй като покрай бежанците по границата е пълно с всякакви боклуци и току-виж враговете му го застрелят при „инцидент“.
„Какво ще кажеш да го изведем от страната с чужди документи, а той да ни помогне да се доберем до Кристалин?“ — гледайки Стоил, подмята Стария, правейки се, че идеята — едва ли не — му хрумва в момента. Койчев обяснява, че „оня надрусан мангал“ също е уплашен и със сигурност ще се крие в циганските гета, контролирани от клана, като най-вероятно ще сменя мястото на два-три дни. Разбере ли се къде е, ще трябва да се действа на момента. Койчев ще има грижата негов човек да се обади на Стоил, когато онзи се появи в циганската махала „ДИП-а“ на село Батошево — рано или късно ще кацне там.