— Не разбирам…
— Оказа се, че двамата са на интимен уикенд в комплекс „Люляците“ — какво съвпадение, — съвсем близо до мястото на събитията. Не че не го знаех. Дай да решим какво ще правим със Стария?
— Какво да правим? — погледнах го изненадан.
— Как какво? След като ни е подготвил такива компромати — Стоил кимна към задната седалка, — ти какво мислиш, че трябва да правим? Да му целуваме ръка?
— И какво предлагаш?
— Ти си единственият, който може да издигне холдинга на по-високо ниво и е по-високи цели.
— Кралят е мъртъв, да живее кралят…
— Точно така.
— Не е ли малко работата сметка без кръчмар?
— Остави на мен подробностите — Стоил изглежда имаше план.
— Ако откажа? Това прави ли ме твой враг?
— Нашето приятелство не подлежи на съмнение и коментар. Винаги сме били тандем, още като ученици. Славни времена бяха. С теб можем да преобърнем света! Така както го желаехме навремето. Като един!
— Като един, а? Трябва да сме напълно искрени един е друг, а това невинаги е възможно.
— Аз винаги съм бил искрен е теб.
— Знаеш ли какво съм се питал през годините — какво щеше да е, ако тогава не беше се случила онази издънка? Когато ме арестуваха на път за дискотеката. Ти не си ли се питал?
— Може би щяхме да сме отдавна мъртви. Колкото и да си твърд, все ще срещаш някой по-твърд от теб — Стоил въздъхна.
— Навремето, когато Стария ни реши проблемите, дали самият той не беше организирал натиска? Някак си много бързо се развиха събитията тогава.
— Не зная. Би могъл. Той си имаше начини.
— Как Стария въобще знаеше за нас?
— Нали е бил офицер във Второ главно, преди да отиде във външнотърговската кантора.
— Така или иначе Стария те качи на висока орбита, защо сега се обръщаш срещу него?
— Това беше сделката за чейндж бюрата — обеща ми не само добър старт, а пълна подкрепа. Обаче в един момент станах излишен на кръга бивши генерали, предвождани от тъста му. Нямаш си представа колко често ми беше натяквано, че дължа кариерата си на тях. В нашите среди няма скрито-покрито, знае се кой точно дърпа конците.
— А защо Стария ти предложи точно това — да станеш офицер? При положение че вашите ги водеха врагове на предишната власт, а новата власт въобще не пипна службите.
— Именно заради репресираното ми семейство съм бил идеален за бъдещ висок пост в системата. Някои хора гледат ходове напред. Знаеш ли, много съм благодарен на нашите, каквото и да бяха преживели като потомствени софиянци от стари капиталистически родове, чест им прави, че са ми спестявали омразата си към комунистите. Може да е било от страх за мен, но всъщност в тях нямаше никакво желание за реваншизъм. Дори онзи, дето се ширеше в жилището им, докато ние бяхме натикани в слугинските стаи, дори него не мразеха. Не бил виновен той, времената били такива. Странно, но след години това бяха аргументите и на комунистите.
— У вас за първи път видях пиано на живо. И човек, дето може да свири — майка ти.
— Само пианото липсваше в онази теснотия, но тя държеше да го запази. Нищо че повечето време върху него бяха подредени дрехите ни. Когато даваше безплатни уроци на Поли, дъщерята на „комшията“, се налагаше да ги мести на моя креват, а аз трябваше да седя на стол. Помня, че веднъж — бях болен от заушка и не можех да стана от леглото — тя ги натрупа отгоре ми. Добре че имаше параван, щях да умра от срам. Влюбен пубер.
— И все пак да се върнем на въпроса — Стария беше ли говорил е теб, преди да потърси среща е мен? Нещо тогава ме караше да мисля, че е било така.
— Той ми се обади и се видяхме в едно кафене — не знаех за какво ще говорим. Чак после се е свързал е теб.
— Значи е много вероятно той да е създал проблема. За да го реши. Както и да е.
— Виж — Стоил се обърна към мен, въпреки че беше по средата на поредното изпреварване, — след това, което се случи, аз осъзнах, че нямаме никакъв шанс. Момчетата също го бяха проумели и се разбягаха. По онова време и в онзи бизнес босовете трябваше да са по-луди от всичките си хора. Но мисля, че ние взехме правилното решение, видя какво стана после. Един по един си заминаха извънсистемните играчи.
Е, някои от системните — също. Няма по-силна власт от официалната — каквито и мафиотски групи да се създават, държавата може да ги срине за дни. Друг е въпросът дали и кога решава да го направи. И спрямо кого. Те щом мен ме бяха приготвили, дето всички ми бяха в краката…
— След като оглави сигурността на холдинга, шпионирал ли си ме за Стария? Аз настоях да те вземем, но като се замисля, дали решението е било мое?
— Не, Стария никога не е искал това от мен. Знаеше, че няма как да играя срещу теб. По-скоро си е дал сметка, че имате нужда от човек като мен, точно бяхте влезли в бизнеса с лошите кредити. Той винаги е считал, че си прекалено мек.