Капучино за нея, фреш за мен. Чудех се откъде да започна:
— Рая изглежда добре… — смотолевих. — Ти също.
— За разлика от теб — многозначително усмивка осени за миг лицето на Ивета. — Търсих те спешно, но ти не ми вдигна — сигурно си бил адски зает през цялото време, но няма значение. Исках да ти кажа, че онова интензивно лечение, което експериментираха в Шеба, е дало отлични резултати и влиза в програмата на клиниката. Доктор Леви го препоръчва. Счита, че ако върнем Рая при тях за около година, бихме могли да очакваме значителен напредък.
— Това е чудесна новина.
— Повече от чудесна. Проблемът е, че местата за лечението са ограничени и половината от сумата трябва да се плати предварително.
— Имаш достъп до всичките ни сметки, дори да не съм тук…
— Наличното няма да стигне. Ще се наложи да направим бърза продажба на този апартамент и да ипотекираме къщата в Банкя.
— Толкова ли е сериозна сумата?
— По-сериозна е, отколкото си представях, но точно това е гаранцията за успеха.
— Все пак — за колко пари става въпрос?
— Като получа официално потвърждение от клиниката, ще те информирам.
— А ако се окаже, че началната сума не е достатъчна и се наложат още и още средства?
— Ще ги дадем. Ако не желаеш да участваш, имам предложение за теб — развеждаме се и аз вземам всичко налично, а за теб остават дяловете в „Уни-финанс“.
— Това са глупости. Мислиш ли, че ако сме разведени, притесненията ми ще се стопят? Какво ще правим, ако след време се наложат още разходи?
— Виждаш ли разликата между нас — за мен парите, дадени за здравето на Рая, са инвестиция, а за теб — разход.
— Не виждам защо да се разделяме. Имаш пълен картбланш да разполагаш с цялата ни собственост. Нямам никакви претенции. Но все пак — какво ще стане, ако парите не стигнат? Ще продадем къщата?
— Ще я продам, да. За момента ще се наложи да я ипотекирам. Ще имам около година да ѝ взема максимално възможната цена.
— Добре. За съжаление, Стария не е много по тези работи, но дали да не говорим е него…
— Ти нищо не знаеш за Стария!
Ивета се надигна:
— Трябва да съм на предела на отчаянието, за да го моля за пари, но — ако се наложи — ще го направя. Всяка майка би лазила на колене, за да намери средства за лечение на детето си. Вече пратих имейл на доктор Леви да ни включи в списъка. А относно развода — мислила съм го и преди катастрофата, защото ти ми изневеряваше през цялото време, но тогава реших, че няма смисъл. Обаче след като ме изостави в Тел Авив, след като дотам не ти пука за дъщеря ни, че цяла седмица не мога да се свържа с теб за нещо толкова важно като лечението ѝ, струва ми се, че…
— Че сега има смисъл, така ли?
— Поне ще се отърва от илюзията, че не съм сама.
— Доста съмнителен плюс за толкова радикална промяна, не мислиш ли?
— При всички положения ще е добре да се разделим за известно време. Просто да си починем един от друг. Хайде, качвам се при Рая.
— Момент… Ти знаеш ли кой е бащата на Филип?
Ивета ме погледна стреснато и седна обратно на стола:
— Това пък откъде дойде?
— Стоил ми каза, че е карал заушка и не може да има деца. Убеден е, че Филип не е негов син, сега проверява версията, че Стария е бащата. Не го вярвам, но му обещах да те питам.
— Ще ти кажа какво знам. Биляна се опитваше да забременее и беше правила две неуспешни инсеминации, преди третата ми каза: „Безсмислено е с неговата сперма, говорих с лаборантката. Никакъв шанс. Само са ни вземали парите. А е донор — той не дава и дума да се издума“.
— Ха! — възкликнах. — Мислиш ли…
— Има още нещо — прекъсна ме Ивета. — Ден преди да почине съпругата на Стария, ходихме с Биби да я видим. Биби тъкмо беше разбрала, че е бременна и ѝ го съобщи. Те, изглежда, са имали предишни разговори по въпроса, е такова впечатление останах. Помня думите ѝ, защото тогава ми се видяха адски странни: „Ти си жена. Носиш в себе си живот, а това е най-великото тайнство във Вселената.
На жената не ѝ трябва чиста съвест, за да е щастлива“. А после каза още нещо, в смисъл че странно би искала някоя жена да роди на Стария дете, с което той да се гордее. Така — може би — щял да спре да мрази дъщеря им.
— Стария мрази дъщеря си?! Нищо чудно, че не иска да подкрепя чуждите деца! — промърморих.
— Толкова години си му като син, а идея нямаш какъв човек е Стария! Какви суми дава за каузи — от личните си доходи! Да, не са за болни деца, но всеки има право да решава в какво да вярва и какво да подкрепя. Знаеш ли колко от медалите, спечелени от български ученици по света, са станали възможни благодарение на него? Колко средства налива в обучение по информатика? А колко талантливи деца имат достъп до най-големите специалисти в дадената област? Или колко от най-добрите учители са останали в клас, а не са заминали да мият чинии? Нищо не знаеш! Слайса стопанисва тенис кортове и спортни площадки в почти всички малки градчета на страната — да не мислиш, че сам го е решил? Манекена подарява компютърни кабинети на училищата и дава стипендии на умни деца от малките населени места — защото е много ларж?