— Кралят умря, да живее Кралят! — възкликнах, а двете жени от съседната маса ме изгледаха със смесица от любопитство и притеснение.
Кралят… Умен и ерудиран, Стария умееше да извлича информация буквално от всичко, познаваше в детайли реалните икономически процеси и тъй като притежаваше изключителен усет за хората, то нямаше проблем да предвиди вероятното поведение на „икономическите субекти“. Анализите му бяха безстрастни, без никакви лични и субективни влияния. Не обичаше телефони и компютри и постоянно обикаляше: из офиса, града, страната, пътуваше често в чужбина, за да се вижда с хората очи в очи. В сравнение е него аз съм абсолютно консервативен — главата му постоянно раждаше идеи, той и настояваше да опитваме нови предизвикателства дори когато резултатите не бяха предварително ясни или имаше сериозен риск.
Стария обожаваше „разузнаване е бой“, понякога изглеждаше хаотичен и разпилян, по младежки безгрижен и често казваше, че всичко ще си дойде на мястото. Точно поради това партньорство ни бе толкова ползотворно — Стария се нуждаеше и ценеше моята систематичност и последователност „Ти си човек, който изгражда работещи структури!“ — това беше най-голямата похвала, която съм получавал в живота си. Той успяваше да „зарази“ хората си е увереност, усещане за принадлежност, чест и най-вече — лоялност. Самият той се държеше открито и приятелски, не се заяждаше за дреболии и правеше забележки — по-скоро даваше съвети — само за поправими неща. Никога не натякваше за минали решения, признаваше охотно своите грешки, като се шегуваше с тях по същия начин, по който го правеше с издънките на другите. Освен това Стария не можеше да понася лъжата и подмазването — имаше вроден радар за лицемерие и фалш, но най-много от всичко го вбесяваше нереализираният потенциал. За него да не работиш върху себе си и да нямаш стремеж за постоянно самоусъвършенстване, беше престъпление.
На тръгване от Старо Стефаново, заради присъствието на Стоил, не бях целунал Кристина. Дори не бях ѝ казал да ме чака и че ще бързам да се върна или нещо подобно. Протегнах ѝ двете си ръце (ухилен фалшиво, все едно бях недодялан застрахователен агент), а тя се засмя и пъхна в тях рисунките на гравюрите. Извадих ги от джоба на якето и ги разстлах пред себе си. Една от тях виждах за първи път — The Demonstration of Perfection. За пореден път се възхитих на красивия ѝ почерк.
The Demonstration of Perfection
Липсва необходимост „да се пазиш, да се криеш, да се опитваш да правиш впечатление, да внимаваш какво говориш или вършиш, да се сдържаш или потискаш“. Човек е какъвто е, не се преправя, за да отговаря на нечии очаквания, счита себе си за достатъчно добър, за да бъде харесван такъв, какъвто е. Отношението към секса е различно от традиционното противопоставяне на „низки сексуални страсти“ и „извисена любов“. Пълноценната любов включва и чудесен секс, в който двете страни са в единство и хармония, влагат цялото си сърце, издигат го до мистично преживяване, без животът им да е центриран около него. Не крият чувствата си, много по-склонни са да ги признават и споделят, което важи и за сексуалните влечения. Спонтанността, неподчиняването на стереотипи и готовността да следват природата си се проявяват и в отношението им към сексуалните игри, като „не правят диференциация между ролите и личностите в двата пола“. Не съществува разделение на ролите на мъжа (активен, мъжествен, инициативен) и жената (пасивна, женствена, подчинена). Всеки може да е „едновременно активен и пасивен, себичен и несебичен, мъжествен и женствен, егоцентричен и смирен“. Въпреки че са напълно автономни, себеактуализиращите се хора преживяват потребностите на партньора си като свои, а своите — като присъщи и на другия. „Сливането“ с другия не означава претопяване на неговата индивидуалност, а напротив — утвърждаването ѝ, поощряване на желанието за израстването и на стремежа да е уникална личност. За да е способен на его-трансценденцпя, човек трябва да е изградил зряла, пълноценна его- идентичност, която с акта на трансценденция получава допълнителни сили, разгръщане, пълнота.
— Розариум! — възкликнах.
За втори път жените от близката маса обърнаха очи към мен, но след няколко секунди се върнаха към разговора си. На свой ред и аз ги огледах: артистична бохема — предположих. Чух едната да казва: „Когато говорим за симетрията, карам студентите да направят онзи експеримент е лицата. Сещаш се, разделят си изображението и е огледално копиране получават две абсолютно симетрични физиономии. И ги питам какво виждат? Всички забелязват, че са доста различни, но на никого не му идва наум, че едната е ангелска, а другата — дяволска, като в картината на Костка…“21.
21
Тивадар Костка Чонтвари (1853-1919) — унгарски художник авангардист. Една от най-известните му творби е „Старият рибар“. Ако в центъра на картината се постави двустранно огледало, вляво зрителят вижда почтен старец, а вдясно — злобен. — Б.а.