От улицата се чу клаксон — Стоил беше тук! Оставих пари на масата, обърнах се към двете интелектуалки и им казах:
— Най-добрият път към его-трансценденция е силната идентичност — това е заключение на Маслоу, до което е стигнал и Юнг.
— И как го нави да слезе в мазето? — Стоил ми бе разказал, че са разговаряли с Цветан и той първо твърдял, че не ни е лъгал за нищо, а после, че Стария е бил в течение на всичко.
— Той е редовен клиент на трезора, даже се поздравиха с дежурния. Пита ли Ивета за Филип?
— Питах. Само дето не ми лисна сок в лицето.
— Абе, не ти ли се е искало понякога ново начало? Да започнеш на чисто? С някое младо, красиво и умно момиче, дето ще те счита за Господ.
— Искаш ново начало?!
— Чуй само как звучи — Десислава Градева. Направо ме събаря това име.
— Имаш фиксация към това момиче. Чукал ли си я?
— Аз питам ли те за мацката от Старо Стефаново? — Стоил поклати глава. — Какви бяха тези писаници, дето ти ги даде на тръгване? Да не е писател?
— Не е. Психолог е — въздъхнах. — Психотерапевт по-точно. На мен разликата между психиатър и всички други „психо“ професии ми беше ясна, но нямах идея за различията между психотерапевт и психоаналитик примерно. А знаеш ли, че има една школа — на Виктор Франкъл — която се казва „Логотерапия“ и се занимава с намиране на смисъл?!
— Зная, разбира се. Нали се сещаш, че имам второ виеше, при това не някаква въздухарска икономика — Стоил се изхили незлобливо. — Защо ми казваш това за смисъла, заради последната мания на Стария — нали се е заел да закрепи „смисъла“ на върха на елхата.
— Тъкмо преди да дойдеш, Кристина ми разказваше, че някакъв колега на Франкъл го помолил да му формулира в едно изречение каква е разликата между логотерапията и психоанализата на Фройд. Франкъл се съгласил, но поискал определение на „психоанализа“ в едно изречение. „Психоанализата — казал онзи — е метод, при който пациентът лежи на кушетка и казва неща, понякога трудни за казване.“ „Е — засмял се Франкъл, — в такъв случай логотерапията е метод, при който пациентът седи на стол и чува неща, понякога трудни за чуване.“
— Страхотно. Каква тема за разговор в леглото!
— Да видим, като се появим при Стария, кой ще е в ролята на доктора и кой — на пациента?
— А знаеш ли вица за „горещия телефон“ за психиатрична помощ? „Ако сте обсесивно-компулсивен, натискайте постоянно 1. Ако сте зависима личност, някой да натисне 2. Ако сте множествена личност, натиснете 3, 4 и 5. Ако сте параноик — не натискайте нищо — ние сме наясно кой сте и какво желаете. Ако сте шизофреник, слушайте внимателно и един глас ще ви подскаже кой номер да натиснете. Ако сте депресиран, няма значение кой номер ще натиснете — никой няма да ви отговори.“
— Чудесен виц. Разкажи го на Доктора.
— От него го знам.
— Май ти е нервно, а? — подкачих го. — Преди срещата със Стария.
— Глупости!
Стария остави писалката настрана и набра телефона на личния си шофьор и бодигард, който живееше в къщата през улицата.
— Да, шефе?
— Чакам Бранимир Бонев и Стоил Стоев, ще те моля да ме предупредиш веднага след като се появят на мониторите. Най-вероятно ще бъдат с лендкрузер — габровска регистрация.
— Да, шефе.
Спогледахме се със Стоил — Стария стоеше до отворените крила на портата и се усмихваше.
— Чаках ви, момчета. Заповядайте.
— Добър ден — поздравих, Стоил само кимна с глава.
Настанихме се около трапезната маса, ние — е гръб към стената, така че да гледаме към отвореното пространство на хола. Стария седна насреща ни:
— Да не си катастрофирал? — попита Стария. Поклатих неопределено глава. — Нещо да ви предложа? Кафе, безалкохолно?
— Няма нужда — обади се сухо Стоил, гледайки изпод вежди. — Дошли сме да говорим.
— Слушам ви — Стария се усмихна.
— Идваме направо от Батошево. Твоят приятел се опита да ни изпързаля.
— Кой мой приятел?
— Цветан Койчев. В колата не беше младият Котраков, а баща му. Затова нищо не предприехме. Пуснахме го да мине.
— Правилно, добре сте направили.
— Ти, шефе, имаш ли понятие как се е случило това? — Стоил потропваше с пръсти по масата.
— Не, трябва ли да имам? Доколкото си спомням, вие е Койчев координирахте операцията.