— И ти си решил този проблем? — Бранимир повдигна вежди. — Как точно?
— Нали знаеш какво казват по филмите: „Не искаш да знаеш!“ — Стария се засмя сухо. — Шегувам се. Това са подробности. По-важното е друго — тя разбра, че ме е грижа.
— Не разбирам защо Ивета никога не ми е говорила за това? Всички имаме скелети в гардероба — мисля, че щях да я разбера…
— С партньорите задръжките са от друго естество, което е напълно обяснимо. Особено ако жените ги считат за потенциални бащи на децата си.
След кратко мълчание Стария прошепна:
— Понякога най-силно те нараняват най-близките ти хора. — Стоил се размърда неспокойно на стола и Стария го погледна: — И ти ли ще ме питаш с какво държа съпругата ти?
— Ти ли си бащата на Филип? — Стоил скръсти ръце на гърдите си.
— Какво?! — Стария изглеждаше истински изненадан.
— Отговори ми е „да“ или „не“? — Гласът на Стоил бе променил нормалния си тембър.
— Не — Стария поклати глава. — Защо се съмняваш, че ти си бащата на Филип?!
Стоил скокна на крака:
— Имам резултатите от ДНК експертизата.
Излишен драматизъм — Стария се усмихна вътрешно. Предполагаше, че и Стоил е запознат е тънкостите на невербалната комуникация, но за разлика от него, не беше играл покер всяка събота вечер в продължение на десетилетия. Езикът на жестовете — присвиване на очите, трепване на ръката и бързо връщане в изходно положение, изместване на погледа — ясно даваше да се разбере, че Стоил блъфира.
Стария не знаеше кой е бащата на Филип, но знаеше друго — Стоил няма никакво морално право да повдига този въпрос. За радост, Филип бе висок, синеок и рус като майка си.
Стария се бе досетил за чувствата на Биляна към него около месец след като я взе на работа. Тогава той беше запазен мъж, на прага на петдесетте, среден на ръст, по-скоро жилав, отколкото як. С присъствието си, дори без да говори, насочваше вниманието на околните към себе си. Движенията му — според жените — били като на хищно диво животно, докато мъжете казваха, че „стъпва като танцьор“, но той не им обръщаше внимание. Младото момиче, безспорно много привлекателно физически, го впечатляваше с интелекта и ума си, а и харесваше звънкия ѝ смях. Той обаче не искаше да си позволява дори флирт, първо — защото тя бе твърде млада, второ — работеше за него. Но беше нормален мъж и не можа да устои, още повече че по времето, когато започна връзката им, се чувстваше доста самотен. С Биляна бяха любовници — макар че ако се съди по обичта, нежността, грижата и пълното доверие, приличаха повече на баща и дъщеря — в продължение на две години, докато не се появи Стоил Стоев. Тогава Стария осъзна, че прекалено много държи на нея, за да провали живота ѝ. Тя беше малкото откраднато щастие, което той заслужаваше, но с което не бе редно да злоупотребява. Биляна напълно съзнаваше липсата на перспектива и невъзможността на връзката им и реши да даде шанс на Стоил, който не криеше, че си е загубил ума по нея. Няколко месеца по-късно двамата заживяха заедно и Стария бе истински щастлив.
Близо две години след това, в деня, в който съпругът ѝ замина за обучение в Будапеща, Биляна почука на кабинета му.
— Шефе… трябва да говоря с теб. Наложително е.
— Влизай. Изпрати ли Стоил?
— Да. Точно за него става дума — в гласа на Биляна имаше нотка, която накара Стария да вдигне незабавно очи от книжата.
— Сядай и… спокойно. Маджарките са силно надценени — опита да се пошегува. — Казвай.
В началото Биляна не вярвала нещо да излезе от връзката ѝ със Стоил, но се влюбила (Стария можеше напълно да разбере подобно развитие) и е радост приела да живеят заедно. И изведнъж той, без Биби въобще да повдига въпроса за женитба, заявил, че ще го направи само ако тя забременее.
„Ами ако не мога да имам деца?“ — попитала го.
„Тогава ще се разделим — отговорил невъзмутимо. — Не мога да си представя, че ще гледам чуждо дете.“
„Задължително ли е да имаме деца?“
„Да, иначе ти няма да си щастлива.“
Стоил настоял двамата незабавно да се прегледат и резултатът бил изненадващ — Биляна нямала никакви проблеми, докато неговата спермограма се оказала притеснителна. Докторите им предложили асистирана репродукция — да вкарат обработена негова сперма директно в матката ѝ — бързо и напълно безболезнено — и те се съгласили. Първите два пъти не се получило. Тази сутрин направили трети опит.
— Преди да замине, Стоил дойде с мен до клиниката и след процедурата — поне половин час трябва да се лежи — говорихме. Разбрахме се, че това е за последно.
— Няма ли някакъв друг начин, инвитро или донор… — попита Стария.
— Той е твърдо против — ако и този път не се получи, ще се разделим.