— И сега какво?
— Шефе, ти знаеш колко… те уважавам и ти се възхищавам. Обичала съм те и винаги ще те обичам. Чакай — изслушай ме. Ти си единственият друг мъж, освен Стоил, от когото бих приела да имам дете и комуто бих се доверила безрезервно.
— Не те разбирам… — Стария се размърда неспокойно на стола.
— Искам да дублираме инсеминацията — каза сухо Биляна.
— Какво да направим? — възрастният мъж възкликна изумен.
— Искам да правиш секс е мен днес, утре и вдругиден. Готова съм на всичко, за да не загубя Стоил.
— Добре, защо точно аз, не може ли някой непознат — опита да се измъкне.
— Няма да мога да го направя с непознат. Пък и къде да го търся? — изглеждаше съкрушена.
И тогава на Стария му хрумна, че същата вечер има среща е бизнес партньор италианец, свестен мъж, но както всички жабари — със слаб ангел. Познаваха се е Биляна и тя се отнасяше със симпатия към нисичкия чаровник. Тримата обиколиха нощните заведения, но събитията не се развиха по предварителния план, тъй като италианецът се напи до безпаметност. Призори го закараха до хотела му и останаха само двамата.
Никога след това не бяха си позволили и намек за случилото се и Стария продължаваше да приема Биляна за своя дъщеря, а Филип — за свой внук. Външно момчето приличаше твърде много на майка си, а що се отнася до жестове, характер и навици — беше еднакво далече и от двамата си потенциални бащи. А сега бумерангът на тайната се връщаше обратно. Стария вярваше, че — рано или късно — истината излиза на бял свят и човек си плаща за скелетите в гардероба. Но пък кой може да каже каква е истината в случая и какво изобщо е истина? Не е ли това, което ние бихме искали да бъде? Поглади с ръка покривката на масата:
— Трудно ми е да допусна, че не ти си бащата, но пък вероятността да съм аз клони към нула. Когато разбра, че се навърташ около Биляна, съпругата ми ме попита добър човек ли си? За нас Биби наистина беше дъщеря. Добрата дъщеря.
Стоил седна обратно на стола си.
Изглежда Стоил нямаше никакво намерение да продължи разговора въпреки целия предварителен плам. Стария приглаждаше покривката на масата с длан.
— Това, което не ни е ясно… — започнах, но Стария — нещо абсолютно необичайно за него — ме прекъсна.
— След толкова години няма ли да се обърнеш поне веднъж към мен с „шефе“? Или по какъвто и да е начин? — Стария поклати глава. — Слушам те, партньоре. Какво не ви е ясно?
— Ти си знаел, че младият Котраков е мъртъв — Стоил отново се върна към водещата роля и своята версия.
— Кристалин ли? — Стария ни изгледа втренчено един по един. — Кога се е случило?
— На 4-ти този месец, два дни преди Гергьовден. Цветан го е наръгал.
— За първи път чувам. Това сигурно ли е?
— Според Асен Котраков. Склонен съм да му вярвам, защото ми го каза лично. Бих усетил, ако баща се опитва да лъже за смъртта на сина си.
— Аз нямам нищо общо — Стария отново поглади покривката, — но предполагам, че това едва ли има някакво значение за вас. Не разбирам какво точно искате от мен?! Но ще ви кажа аз какво искам от вас — незабавен отговор на въпроса: продължавате ли да работите за мен, при което забравяме настоящия разговор, или сте много курназ и залагате вабанк? Само да ви предупредя, че залозите „на тъмно“ са адски рисковани.
— Не мислиш ли… — Стоил беше почервенял.
— Не съм свършил — Стария говореше, без ни най-малко да повиши тон. — Стоиле, този път, за разлика отпреди години, ти ще си първи. Искам да чуя „да“ или „не“. Въпросът е ясен. „Да“ или „не“?
Стария се втренчи в очите на Стоил и аз видях как кръвта от лицето на приятеля ми започна бавно да се отдръпва.
— „Да“ или „не“? — прошепна Стария с тон на хипнотизатор.
— Да… — Стоил сведе очи.
— Бранимире?
— Имам предложение — спрях Стария с жест. — Аз се оттеглям от холдинга и прехвърлям всичките си акции и поста си на Стоил.
— Какви са тези глупости! — Стоил избухна гневно.
— Решил съм го — погледнах часовника на ръката си и се изправих. — Двамата имате близки виждания за холдинга, различни от моите. Убеден съм, че без мен ще се справите значително по-добре в настоящата ситуация. Единственото, което искам в замяна, е холдингът да поеме цялото лечение на Рая. Ивета я е включила в една нова програма в Израел и ми заяви, че ако се наложи, ще продаде дори къщата. Давате ли ми дума?
— Разбира се — Стария стана и ми протегна ръка. — Винаги съм уважавал решенията ти. Рая и Филип са наши деца, длъжни сме да се погрижим за тях.
Обърнах глава към Стоил. Той измърмори:
— Да, да. Няма за какво да се притесняваш.