— Какво се е случило?!
— Една моя… пациентка е при мен. Психолозите, за разлика от психиатрите, използваме термина „клиент“, но в случая „пациент“ е по-подходящо. Всъщност ние сме приятелки. През годините съм я лекувала от какво ли не, но така и не успях да я отдалеча на достатъчно разстояние от ръба, че да сме спокойни. И точно тази вечер тя се появи без предупреждение.
— Проблем ли има?
— Познавам я от дете. Омъжи се рано за мъж е огромни възможности, но страшен позьор и пълен егоист. Забременя и отиде да ражда в частна клиника в чужбина, но детето се оказало със синдром на Даун и мъжът ѝ не бил в състояние да понесе „клеймото“. Оставили го за осиновяване и се върнаха в България. Казваха, че е мъртвородено.
— Разбирам… — прошепнах. — Мисля, че се досещам защо си толкова разстроена.
— Да. Прибраха се в България и след някакъв период на преболедуване, е много алкохол и скандали, уж всичко тръгна по старому. Но мъжът ѝ я пренебрегваше като жена, изневеряваше ѝ и тя реши, че това се случва, тъй като не е вече „идеалната“. Оттам — булимия и още по-страшна депресия. Настоях да се разделят, тя ме послуша и малко по малко започна да се оправя. Но постоянно я държа под око — за всеки случай. И тази вечер ми се изтърси внезапно, без никакво предупреждение и в толкова тежко състояние, че ме стресна. Уф, ужасна история!
— Какво толкова ѝ се е случило?
— „Пациентът има своя история, която не разказва и която по правило никой не знае. Това е ключът“ — казва Юнг. Навремето, когато приятелката ми търсела доказателства за изневярата на мъжа си, тя открила сред вещите му писмо на английски със снимка на прекрасно русо момченце на около три години, облечено в бели дрешки е ангелски крилца на гърба. Усмихнало, е дълги руси къдрици и леки, но все пак разпознаваеми черти на Даун. Авторката на писмото, американка — ставало ясно от написаното, — била осиновила детето веднага след раждането му и в момента живеели в Нова Зеландия. Тя го обичала безгранично, грижела се за него сама, защото не била омъжена, но — макар и само на двайсет и пет — се справяла добре и на малкия Стивьн нищо не му липсвало. Той бил слънчево и любвеобилно дете, снимките са от тържество в градината, която посещавал отскоро, но му харесвало да е с други деца и всички много го обичали.
Кристина говореше сухо, без емоция.
— В писмото осиновителката иска разрешение от съпруга на моята пациентка да каже на сина си, че е българин и да го възпитава така, че да е приобщен по някакъв начин към родината си. Пита какви са типичните ястия, които се готвят в България, какви празници се празнуват, какво е характерно за българите. Чела била, че хората се закичват с мартеници — гласът на Кристина изтъня, — за какво служат и ако може, да ѝ кажат и други особености на бита и възпитанието на едно българско дете и… и…
Очевидно ѝ беше трудно да говори.
— Ако искаш да изчакаме, докато се видим и тогава ще ми доразкажеш.
— Не съм сигурна, че ще се видим. Твоето семейство има нужда от теб. Трансформацията на един брак, както учи Розариумът, изисква разбиране и много търпение.
— Но ако човек е сгрешил веднъж, няма ли право на нов опит, на ново начало?
— Ще бъда откровена е теб, а и със себе си. Ти си чудесен човек, но ние едва ли разполагаме с необходимото време, за да извървим пътя. А и моята позната има нужда от мен. Чувството за отговорност е онова, което ни отличава от животните, защото Бог ни е дарил чисто човешки феномен — съвест.
„Телефонът на абоната е изключен или извън обхват, обадете се по-късно“
„Телефонът на абоната е изключен или извън обхват, обадете се по-късно“
„Телефонът на абоната е изключен или извън обхват, обадете се по-късно“
8. Purification
„Човек избира своя път само ако го смята за най-добрия“
8. Пречистване (Божествената роса) — сътворяване на новия общ свят. Ново единение на Логоса и Ероса, преминали през облака на Битието, обединени от общите радости и печали. Всеки от двойката получава мощен тласък за развитие, тъй като интеграцията не пречи на собствената същност. Обръщане на мъжкото съзнавано — Логоса, към неговото безсъзнавано — Ероса (анимата) и обръщане на женското съзнавано — Ероса, към нейното несъзнавано — Логоса (анимуса). Символичната връзка се осъществява в индивидуалното пространство на всеки и актуализира трансцедентната връзка на Егото и Същността. Появява се истинската Индивидуалност.
Има моменти, в които ти писва от широката магистрала, без значение в коя лента се движиш. Дразниш се от монотонността на правия път и плавните завои, от мантинелите, бетонните канавки и еднообразния пейзаж, пресищаш се от висока скорост и цялата тази безсмислена надпревара. Душата ти копнее за романтични меандри и цветове, различни от милионите нюанси сиво. „Scenic road — както пише в пътеводителите за онези планински или крайбрежни двулентови пътища с много завои, от които се откриват спиращи дъха природни гледки.“ Тогава, когато душата ти закопнее, си склонен да извършиш нещо спонтанно, необичайно, ненужно и необмислено. Напълно нелогично. Ей така — като щракване е пръсти — внезапно и необяснимо. Порив. С изключение на случая, в който се спуснах с колата чак до дюните на плажа и се наложи да ни вадят местните бараби, винаги бях оставал вкопчен в здравия разум. Трябва ли човек да се поддава на порива? „Порив — стремеж, изблик, импулс, подтик, томление, увлечение, жар.“