Ройбън не харесваше този разговор, затова промени темата.
— Тази вечер кулата не светеше.
Още няколко мига сержантът остана загледан в него, за да подчертае сериозността на думите си, преди да отмести поглед.
— Е, и? — Той отново се отпусна на леглото и се намести внимателно. Личеше, че възрастта му започва да напредва: все по-често в жестовете му изникваше подобна предпазливост.
— Нищо. Мислех си, че това е добре, нали?
— Това е просто стая в кулата, Рой. Понякога хората отнасят свещи там.
— Но тази стая винаги е тъмна. Светеше само в онези две нощи — когато лейди Клер изгоря жива и когато канцлерът умря.
— И?
— Говори се, че смъртта идва по три.
— Кой говори тези неща?
— Хората. — Юношата свали меча и го окачи край бащиния. Това движение, за негова изненада, не го накара да изпита гордост. — Просто се чудех какво е ставало там в онези нощи.
Когато се обърна подир изуването на ботушите си, баща му отново се беше загледал в него.
— Не се приближавай до кулата, разбра ли?
Ройбън кимна.
— Говоря сериозно, Рой. Ако чуя, че си се навъртал там, ще те набия по-зле и от оръженосците.
Младежът се загледа в краката си.
— Научил си?
— Лицето ти е насинено, дрехите ти са разсечени и изцапани с кръв. Кой друг би те подредил така? Не се притеснявай. — Той духна лампата. — От следващата седмица вече ще бъдеш войник в замъка.
— Това как ще помогне?
— Ще ти бъде зачислена ризница.
Глава 2
Жена с метла, търчаща към тях, бе същинско вдъхновение за модел на вещица, поне доколкото Ейдриън можеше да прецени. Кичурите сплъстена черна коса се бяха погрижили да оставят видимо само едно от очите й, както и острия връх на носа й. Дрипавата рокля, която тя носеше, не й позволяваше да избяга от храсталаците; платът можеше да се похвали с безброй скъсани места и петна — безмълвни свидетели за нявгашни спъвания.
— Спрете! Нуждая се от помощ! — отчаяно кресна тя. Гласът й би заблудил някой слушател, че двамата пътници препускат ожесточено и ще прелетят край нея само за миг. В действителност приятелите напредваха съвсем лениво.
Ейдриън дръпна юздите и спря, а Ройс позволи на животното си да направи още няколко крачки, преди да наложи на лицето си любопитно изражение. В рамките на последната година Блекуотър бе виждал тази му мимика достатъчно пъти, за да знае какво включва програмата. Любопитството щеше да се задържи за миг, преди да бъде заменено от учудване, тутакси на свой ред отстъпило на дълговластно раздразнение — осъзнаване, че партньорът му се кани да направи нещо, което Мелбърн счита за адски глупаво. Парадът на гримаси се появи и сега: в мига, в който Ройс осъзна, че Ейдриън възнамерява да отдели от вниманието си за старицата.
Следващата фаза бе намръщването. Нея Блекуотър още не бе съумял да разшифрова. (Може би разочарование?) Подир нея идваше подбелването на очи, изразяващо нескрито презрение. Очните ябълки щяха да задвижат мускулите на ръцете; последните щяха да се скръстят. Накрая, в сигурен признак на повишилите се нива на гняв, щеше да бъде повдигната качулката. Това вече беше изключително лош знак, еквивалентен на настръхнала вълча козина. И щеше да последва предупреждение — единственото, което биваше благоволено.
— Трябва да ми помогнете! — кресна старицата, преодолявайки поредна редица храсти. — В плевнята ми се е сврял някакъв бродяга. Сама не мога да го изгоня.
— В плевнята? — Ейдриън бе преместил погледа си над и зад жената, но плевня не виждаше.
Понастоящем двамата се намираха на Стюардския друм, недалеч от Колнора. В началото бяха подминали множество ферми и колиби, но в последно време въпросните постройки бяха престанали да представляват част от пейзажа.
— С моя имаме ферма ей отвъд завоя. — Крив пръст бе насочен по протежението на пътя.
— Имаш съпруг, а молиш непознати за помощ?
— Дани го няма. Във Вернес е, продава вълната от агнетата. Поне месец няма да се върне. А онзи в плевнята е пияница. Гол и ругае. Бясно псе трябва да го е ухапало, та си е изгубил ума. Страх ме е да се приближа до плевнята, а трябва да храня животните. Не зная какво да правя. Убедена съм, че ще ме убие, ако стъпя вътре.
— И не си го виждала преди?
Жената направи отрицателно движение с глава.
— Ако ми помогнете — добави тя, — ще приготвя по нещо хубаво за вас и за конете ви. Нещо и за из път ще има, да-да. Екстра готвя аз.
Ейдриън слезе от седлото и погледна към приятеля си.
— Какво правиш? — попита Ройс.