Ройс напразно се опитваше да остане сериозен — не можеше да спре усмивката си, не и под нейния поглед. Това й влияние го объркваше. Той бе превърнал лъжата в свое препитание. Бе ненадминат лъжец, но не и с Гуен. На нея искаше да каже всичко. Това бе същият импулс, с който стоящият на ръба на пропаст си помисля за скок. Осъзнаването на неминуемото бедствие, което би последвало, не променяше желанието: нещо в гледката просто молеше за него.
За момента гледката бе достатъчна.
Ейдриън също изникна навън, спускащ ръкави.
— Мили Марибор, това място беше отвратителна кочина. Мисля, че за останалото ще се справите без мен. Освен това Ройс започва да се мръщи, когато го карам да чака.
— Благодаря ти — каза Гуен. — Сигурно няма да приемеш пари?
Ейдриън се подсмихна, а в следващия миг повдигна вежди.
— Би могла да ми кажеш видяното върху дланта ми… Или пък не всичко. Само нещо хубаво.
За момент тя погледна към Ройс и се усмихна неубедително. В погледа й имаше тъга.
— Какво, да не си видяла смъртта ми? — продължаваше боецът.
— Не — отвърна жената.
Тя помълча за момент, усмихна се на себе си и поде:
— Някой ден ти ще си спомниш този миг. Преди този ден споменът ще е избледнял почти до празно видение от отдавна забравено минало, но в уречения момент той ще се завърне. Тогава ти ще имаш бяла коса и ще усещаш тежестта на годините. Ще размишляваш за живота си, за нещата, които си постигнал, и за нещата, в които си се провалил. Ще изпиташ неспокойство. Ще заточваш меч и ще се порежеш. Ще видиш кръвта и тя ще ти напомни за тези ми думи. Ще си спомниш и ще се усмихнеш, ще се намръщиш и накрая, сред тишината на малката стая, ще заплачеш. Ще заплачеш, защото тогава ще разбереш смисъла на всичко. Съпругата ти ще дойде, ще те прегърне и ще те попита какво е станало. Ти ще я погледнеш и ще видиш страха й. През всички години, които тя ще те е познавала, през всички трудни моменти, които ще сте посрещнали заедно, тя почти никога няма да те е виждала да плачеш. Ти ще поклатиш глава и просто ще кажеш: Гуен. Тя ще разбере и двамата ще се прегърнете още по-силно. И двамата ще заплачете и моментът ще отмине. Това ще бъде приятен миг. Измъчвалата те мисъл ще бъде отмита от тези сълзи и ще ти напомни за много неща, някои от които ще си забравил, а не е трябвало. Така денят ще приключи по-добър.
Ейдриън смутено се обърна към приятеля си:
— Чу ли? Ще си имам съпруга.
— Заслужаваш да имаш — отвърна крадецът и със задоволство установи, че другите двама разтълкуваха думите му различно. Думите рядко се оказваха толкова подходящи.
Калианката отново погледна към пивницата.
— Ще са нужни години, за да превърнем това място в нещо подобаващо. Ще трябва да изкъртя подовете. И пак не е ясно дали това ще успее да отстрани спомените за Грю и Стейн.
— Ако го направиш прекалено красиво, ще трябва да смениш и името. — Ейдриън хвана седлото си.
— Името планирам да сменя. Няма да притежавам място, наречено „Противната глава“.
— Как ще го наречеш? — попита боецът.
— „Розата“ — каза тя, с което породи усмивки. — Освен това си мислех да заделя онзи стар килер за двама ви с Ройс. Там спокойно ще можете да разговаряте по работа и да съхранявате екипировка. Аз ще ви крия, като в началото.
— Колко? — попита Мелбърн.
— Моля?
— Какъв наем ще искаш да плащаме? — уточни Ройс и се приближи към нея.
Гуен го погледна смаяно.
— Няма да ви вземам наем.
— Това не е особено умно.
С две ловки движения на патерицата тя се обърна с лице към него.
— Без вас не бих закупила разрешителното за кръчмата. Ако не бяхте дошли… — Тя се извърна и си пое дъх. — Ако не бяхте дошли, Грю щеше да ме е разорил. Може би щеше да направи и нещо по-лошо. Даже съм сигурна, че би станало именно така. Кой знае колко други момичета биха погинали. — Тя постави малката си длан върху гърдите му. — Вие променихте всичко. Аз съм ви длъжница. Как бих могла да ви искам наем?
— Добре де, разбрах. Ще получаваш процент.
— Не искам процент. Предлагам ви стаята със себичната надежда, че заради нея ще се връщате.
— Не мисля, че трябва да се тревожиш за това — намигна Ейдриън.
На Ройс му идеше да го наръга, но тогава забеляза усмивката й и… Гуен наистина ли бе започнала да се изчервява?
— Укриването на крадци носи рискове — бързо каза Мелбърн. — Рискуваш да те арестуват, да изгубиш разрешителните и ръцете си. Няма да ти позволя да поемаш такъв риск безплатно. Когато работим в кръчмата ти, ще получаваш дял от печалбата.
— Но…
— Иначе няма да остана.