— Знаят за мен — поправи Салдур. — Никой не знае за теб. Никой не би те заподозрял; не и сега, не и след начина, по който се подредиха нещата. Не бих се тревожил за убиеца на Екзитър. Сигурно става дума за някакъв наемен бабаит или разгонен мухльо, който се прехласнал по очите й. Дори аз бях подведен от престорената й невинност. Не, мисля, че той и Роза отдавна са си отишли. Не смятам, че ще ни се налага да се занимаваме повече с тях.
— А Ричард Хилфред?
Салдур едва не се изсмя, само че на един епископ подобни изблици не подхождаха. Затова той се задоволи да повдигне вежда.
— Него пък защо го споменаваш? Той е мъртъв.
— Може да е казал на други.
— Не е. Ричард беше самотна душа, отделена от света. Той не се доверяваше на никого. Точно по тази причина избрах него. Той винеше краля за смъртта на любимата си, а същевременно бе амбициозен. Освен това не притежаваше истинска вярност. Аз просто му показах пътя, по който той сам искаше да поеме.
— И му даде благословията на църквата. Знанието, че Новрон е на твоя страна, винаги успокоява съвестта, особено при замислянето на убийство.
Салдур не харесваше непочтителния тон, но пък от госта си не можеше и да очаква друго.
— Убиването не е грях, когато бива извършвано в името на Новрон. Всеки умира в един определен момент — отсъден от Новрон или неговият баща. Каква е разликата между мълния и кинжал, щом и двете биват насочвани от една и съща воля? Тревожех се за способността ти да удържиш изпитанията, необходими за завземането на трона. Възрастта ти винаги ме е притеснявала. Ти си много млад. Може би съм допуснал грешка в избора си?
— Не.
Салдур се надигна, за да постави нова цепеница сред пламъците. Това беше още една недостойна за епископ задача, но той нямаше намерение да допуска други в кабинета си по време на тази среща. А кулата на двореца беше отпаднала като вариант.
Освен това беше студено. Той мразеше зимата. Тази се очертаваше като особено дълга и мрачна. Още по-мразовита я правеше фактът, че Салдур се бе подготвил да я прекара в замъка.
— Случилото се прилича на поражение — каза епископът, стараещ се да звучи уверено, — но в действителност се доближаваме. Намираме се много по-близо до целта.
— Може би.
— Вечният скептик.
Гостът му се подсмихна.
— Следващият път няма да има пропуски. Ще изчакаме няколко години, ще оставим нещата да се успокоят и хората да забравят — продължи епископът.
— Не можем да си позволим трети пожар.
Салдур се замисли над думите му.
— Не можем да си позволим и нов пропуск. Явно ще трябва буквално да го наръгаме в гърба.
— Ако сторим това, хората ще очакват от нас да открием убиеца.
— Това няма да се окаже проблем — усмихна се духовникът. — Просто ще го припишем на някого.
— Не мисля, че хората ще повярват на версията за нов предател.
— Не, този път ще използваме неизвестен човек, върху когото лесно бихме могли да хвърлим вината.
— Например?
— Двама крадци. Така нищо не би могло да се обърка.
Речник
Аби: проститутка от „Противната глава" в бедняшкия квартал на Медфорд
Аврин: най-големият от континентите, формиращи Апеладорн
Акуеста: столица на кралство Уорик
Албърт Уинслоу: виконт, нает от Ройс и Ейдриън като посредник
Алвърстоун: кинжалът на Ройс
Амрат Есендън: владетел на кралство Меленгар
Ан Есендън: кралица на Меленгар, съпруга на Амрат
Ангдън Леруик: баронски син, студент от университета в Шеридън; побойник
Андрю: колар
Апеладорн: съвкупността от населяваните континенти: Трент, Аврин, Делгос, Калис
Ариста Есендън: принцеса на Меленгар
Аркадиус Винтарус Латимър: професор от университета в Шеридън
Ба Ран Гхазел: гоблини (джуджешко название)
Барнс: сержант от кралската гвардия
Бартоломю: студент от университета в Шеридън
Белин да Пикъринг: съпруга на граф Лео Пикъринг
Били Бенет: собственик на компания, превозваща товари и пътници по река Бернум
Бреми: калайджия
Брок: пристанищен работник
Вернес: пристанищен град, разположен при устието на река Бернум