— Аха, значи вие сте главорезите.
— Не, ние… — Ройс погледна към Ейдриън. — Ние помагаме на новия търговец.
— Как?
— Аз умея да намирам оригинални решения на най-различни проблеми.
— Потрошаваш магазина на Бърни?
— Не, това само би докарало гарантираната смърт на Андрю.
— Тогава какво?
— Наемам същите главорези да се заемат с магазина на най-заможния търговец в града и им казвам, че Бърни е предоставил златото. На следващия ден плъзват неприятни слухове, че дъртият Бърни създава проблеми на конкуренцията. Заради случката с Андрю слуховете бързо намират потвърждение. Заможният търговец, да го наречем Себастиан, има определени връзки — с тези като него неизменно е така. И много скоро в магазина на Бърни пламва пожар. Самият той също става жертва на огъня — проспал пожара, вързан за леглото си. Парите, които даваме на главорезите, са само половината от това, което Андрю ни е платил. Ние прибираме остатъка. По-натам, когато пообуча Ейдриън да сплашва хората, ще правим дори повече.
— Не трябваше да го убиват — каза Ейдриън.
— Виждаш ли с какво си имам работа? Проблемът е, че подобни задачи са малко. Но за отвличанията си прав. Ако отвличаш правилните хора, падат добри пари. Дори и той не би могъл да намери за какво да се оплаква в подобно дело.
— Като благодарност за месото ще ви дам съвет — каза Албърт. — Близо сме до Колнора, така че на ваше място бих се въздържал от каквато и да е активност. Иначе ще си имате проблеми с Черния диамант.
— Това някакво прозвище на градската стража ли е? — осведоми се Ейдриън.
Албърт се засмя, а Ройс погледна съдружника си така, сякаш умишлено се е изул насред площада.
— Ти май не си местен? — каза виконтът.
— От Хинтиндар съм. Малко селце край Бернум.
— И никога не си чувал за Черния диамант?
— Последните няколко години не съм бил по тези места.
— Е, в такъв случай зная, че това е гилдия на крадци. С главно „Г“. Няма по-силни и по-влиятелни от тях. И като всяка гилдия, никак не обичат натрапниците. Ако открият, че практикувате на тяхна територия, ще ви прережат гърлата. А, повярвай, те винаги узнават. С тях шега не бива. Дори монарсите се боят от тях.
— Дано хванат жената, която ни открадна конете — каза Ейдриън.
— Вече знаят за нея — подметна Ройс. — Тя беше Диамант.
Ейдриън рязко се обърна към него, сетне поклати глава.
— И това ли си знаел? И не каза нищо? Не мога да повярвам. Остави я просто така да си тръгне с конете и багажа?
— Да повторя ли, че трябваше да ти бъде даден урок?
— Ти си луд. Знаеш го, нали?
— Не си първият, който го споменава. Струва ми се, че програмата за тази вечер е изчерпана. Предлагам да спим.
Ройс сам последва предложението си, като се покатери в плевника. Ейдриън продължи да се взира в него около минута, накрая, примирен, се зае да си приготвя ложе от сено:
— Понякога той наистина ме влудява.
Нощта се оказа особено хладна, а сутринта бе обвита във влажна мъгла. Ройс бе първият станал. Отново бе наклал огън, с което изненада Ейдриън, тъй като нямаха какво да готвят. Вероятно го бе сторил от скука, да има с какво да си запълва времето, докато се събудят останалите двама. Студът бе отписан като възможен подтикващ фактор: Ройс никога не се впечатляваше от околната температура, без значение в коя крайност се намираше тя.
— Добро утро — поздрави Албърт, когато потръпващият Ейдриън се настани край огъня.
Боецът прокара длани по лицето си и изчовърка гурелите. Денят се очертаваше като облачен. Ейдриън обичаше подобни утрини, тихи и спокойни. Те пораждаха впечатлението, че самият свят мързелува.
Боецът се намести по-близко до огъня, като се стараеше да избегне дима.
— Накъде бяхте поели, преди нещастието да ви срещне с мен? — попита Уинслоу, проснал се край Ейдриън като сгряващо се край огън куче.
— На север. Към Медфорд — отвърна боецът и се зае да отстранява сламки от дрехата си. — Ройс е тръгнал на посещение. Чувал ли си за този град?
Албърт кимна.
— Столицата на кралство Меленгар; там се намира дворецът на крал Амрат и кралица Ан. Те имат две деца, момче и момиче. Как се казваха… Започваха с гласни, това е традиция в рода Есендън… да, Олрик и Ариста. Близки приятели с рода Пикъринг. Няма как да не сте чували за Пикърингови. Или поне за Белинда Пикъринг. Виждали ли сте я?