— На мен или на Пърси говориш? — попита Лео.
— И на двама ви.
— Той искаше да получи моята длъжност — заяви Брага.
— Де да беше толкова лесно — каза владетелят. — Проблемът е, че той иска моята длъжност, просто не може да измисли начин да се добере до нея. Ти си само най-близката му цел.
— Да се оттегля ли? Толкова кратко заеман пост няма да ми липсва. Дори…
— Не! — в един глас отвърнаха Есендън и Пикъринг.
— Но лорд Екзитър беше прав. — Брага посочи към Лео. — Граф Пикъринг се ползва с доверието ви. Той би трябвало да стане канцлер.
Амрат се загледа през прозореца. Той често обичаше да обхожда стаята, където крачките му неусетно и неизменно го отнасяха край някой прозорец. Свежият въздух и небето го привличаха.
— Това не е възможно. Тъкмо това е най-дразнещото у Саймън: има хаплив изказ, но почти винаги се оказва прав. — Кралят се загледа в някакъв търговец на ябълки, който тъкмо насочваше количката си през портата на крепостната стена, за да се отправи към площада. Как ли живее подобен човек? Без грижи и тревоги; на когото не се налага да се оправя със заговорите на братовчедите си? — Да, много бих искал да направя Лео канцлер, но не мога, защото, както Саймън изтъкна, това би представлявало фаворитизъм. За никого не е тайна, че двамата с Лео сме близки приятели. Той притежава най-заможната провинция в Меленгар, а двамата с него дори не сме роднини. Ако му дам подобна служба, благородниците…
Тук Амрат размаха ръце във въздуха, защото не намираше подходящи думи да изрази евентуалното възмущение. Кралската длъжност би трябвало да предоставя пълна свобода на владетеля. В действителност кралят бе слуга на жадни за власт благородници. На император Новрон му е било лесно: той е бил бог и се е разполагал изцяло по своя воля.
— Дори не бих могъл да го назнача за ковчежник или пазител на държавния печат, та какво остава за канцлер!
— Тогава защо не назначихте лорд Екзитър? Той е ваш братовчед и, ако не се лъжа, непосредствен кандидат за трона след децата ви.
Лео прихна.
— Абсолютно си прав.
— Две причини. — Амрат Есендън започна да отброява на пръсти. — Първо, маниакалната му омраза към империалистите. Той си мисли, че всеки, който вярва в наследника на Новрон или подкрепя църквата, е негов смъртен враг. Аз съм владетел и също имам интерес да видя как мечтата за обединена империя избледнява. Освен това човек с неговите възгледи е винаги полезен. Моите предци са проливали кръв, за да запазят Меленгар независим. Короната ми е струвала дълги войни. Самата идея, че е възможно наследникът един ден да изникне и всички просто ще коленичат пред него… обидно е!
А църквата продължава да насажда този противен мит. Изглежда, че кралство Уорик започва да споделя възгледите й. Щом най-силното кралство в Аврин не е защитено от подобно влияние, какво остава за нас. Истината е, че аз подкрепям Саймън. Но не мога да си позволя да си навлека враждата на Клоувис или сина му.
— А каква е втората? — попита Брага.
Кралят объркано погледна събеседниците си.
— Втората причина, която не ти позволява да назначиш Саймън — напомни Лео.
Амрат се усмихна към Брага.
— Защото го мразя. Той е истински трън в очите ми. Той се ползва с пълно неодобрение, затова непрекъснато ме ръчка и се опиянява от позицията си на един от най-могъщите и ненавиждани благородници в кралството. И най-лошото е — изръмжа Есендън, отново извил глава към прозореца, — че в една евентуална война Лео и Саймън са хората, които не бих заменил за нищо на света. Истина е, че Екзитър ме мрази. В това няма нищо лично, той мрази всички. И характерът му е отвратителен. Но той обича кралството. Може да е арогантен и заблуден, но освен това е и неуморим в старанието си да направи Меленгар по-добро и по-безопасно място. Именно по тази причина го назначих на сегашната му длъжност. Обзалагам се, че купища престъпници са напуснали границите ни в деня, в който обявих назначаването му. А ти не се притеснявай, когато го опознаеш, ще се научиш да го презираш по-добре.