— Нали няма да го направите наистина, принце? — притеснено попита Хилфред.
Олрик го погледна и подбели очи.
— Определено трябва да го задържим. Голям веселяк е.
Фанън възкликна недоволно, едновременно сред сочен звук.
Хилфред погледна назад и видя, че с левия си крак момчето е навлязло във водата.
— Подхлъзнах се — сгримасничи по-младият Пикъринг.
— Трябва да поработиш повече над равновесието си, Фанън — каза брат му. — В битка подобна грешка може да ти струва живота.
Фанън издърпа крака си и го изтръска.
— Чувал съм, че твоят баща е добър боец, Хилфред — продължи Моувин.
— Отличен боец — поправи го юношата. — Той е най-добрият в кралската стража след лейтенанта и капитана.
— Говориш с представител на рода Пикъринг, Хилфред — напомни престолонаследникът. — Все едно да разговаряш със семейство атове и да заявиш, че твоят баща е най-бързият полски кон в околията. Техният баща — Олрик махна към братята — е най-добрият фехтовчик където и да е.
Моувин приведе глава под един клон.
— Татко започна да ни обучава още преди да сме достатъчно силни да повдигнем меч. Дори сестра ни Ленар не бе пощадена. Мисля си, че тя все още може да надвие Фанън, само че сега тя смята, че сраженията не подобават на една дама.
— Не е нужно да разправяш това на всички — каза Фанън. През всяка крачка той се придвижваше с мокър звук.
— Забавно е.
— Не чак толкова.
— Разбрах, вашият баща е по-добър от моя — изсумтя Ройбън.
— Нямах това предвид. Исках да бъде комплимент. Че баща ти умее да се сражава.
— А от него това е голям комплимент — рече принцът.
— Какво загатвате? — продължи Хилфред.
Моувин поспря за момент, за да провери устойчивостта на полупотопен дънер:
— Щом като твоят баща умее да се бие, как така ти не можеш да си служиш с меч?
Ройбън сви рамене.
— Той е прекалено зает, за да ме обучава.
— Аз бих могъл да те науча. — Моувин уравновеси позицията си с помощта на стръкове хвощ и прескочи към по-стабилна земя: малко тревно островче. — Стига да нямаш нищо против да се обучаваш от по-малък.
— Аз бих приел — вметна принцът. — На десет години Моувин надви капитан Лорънс на Зимния фестивал.
— Това беше преди две години — напомни по-големият Пикъринг. — Татко каза, че ще съм овладял първия клас текчин в края на този месец.
Четиримата коленичиха, а Фанън запали малък фенер. Слънцето се бе изгубило зад гората, оставяйки ги в сянка. Край тях се носеха крясъците на жаби.
— Виждам една! — прошепна по-малкият брат и посочи към водата. — Върви, Олрик.
— Благодаря ти, Фанън. Много благородно от твоя страна.
Принцът остави торбицата си и внимателно се раздвижи, протегнал ръце с извити пръсти. Неочаквано той рязко замахна към водата, пораждайки плисък.
— Пипнах я!
Престолонаследникът притича обратно, обгърнал нещо между дланите си. Фанън задържа торбата му отворена, за да може принцът да пусне плячката си вътре.
— Вече сме наравно, друже — каза му Олрик. — След още една ще съм те надминал и ще дишам във врата на Моувин Лудия, когото ще детронирам от престола му на цар на жабите.
Очевидно ставаше въпрос за някаква голяма чест, която Ройбън никога не бе чувал. Най-вероятно тя бе достояние единствено на тримата млади благородници.
— Каква улови? — попита Моувин.
— Рогата.
— Аз имам две такива — ухили се рошавият.
Олрик се намръщи и се обърна към Ройбън.
— Позволи му да те обучава, но никога не го слушай.
Хилфред бе приседнал на една мъхеста буца пръст и ги наблюдаваше как се щурат сред водната растителност. Той бе предложил помощта си още в началото, но му бе казано, че това противоречало на правилата. Очевидно ловът на жаби следваше строг регламент. В момента есента наближаваше края си и повечето реколта бе ожъната. Скоро се очакваха първите снегове. Но блатото обещаваше богата реколта за ловците на жаби. Дърводелецът Едгар определено си бе разбирал от работата.
Ройбън се възползваше от предоставеното бездействие, за да размишлява над съдбата си. Преди малко повече от час той бе изправен пред сигурната перспектива на съкрушителен побой. Елисъновата идея за инициалите надали бе просто заплаха. А ето че сега се намираше в безопасност и ловеше жаби в компанията на благородници, един от които бе самият престолонаследник.
При тази мисъл той осъзна уникалната възможност.
— Някой от вас качвал ли се е на върха на кулата?