— Не, Ваша Светлост. Епископът не е част от нашия социален кръг, ако разбирате какво искам да кажа. Натъкнахме се на него на стълбището, когато отнасяхме храната. Той се присъедини към нас.
— Това не ви ли се видя странно?
— Мисля, че той го стори от любопитство. Явно на самия него се е сторило странно да ни види как отнасяме храна на върха на кулата по това време. Освен това нямаше как да му кажем да се махне. Не очаквах с нетърпение проповедта, която щеше да ни държи, когато Роза изникнеше, но пък това щеше да бъде проблем на Уайлин.
— А какво общо има епископът с обявяването на тревога?
— Да. Когато капитанът отвори гардероба и го намери празен, той разбра, че нещо не е наред. Тогава му казахме за изненадата, а той ни заяви да намерим момичето и да го върнем обратно. Само че тогава Салдур вдигна врява. Епископът не спираше да повтаря как тя била нарушителка и как имало вероятност тя да се окаже убийца или нещо от сорта. Направо каза на капитан Лорънс, че ако не бъде обявена тревога, той лично щял да отиде при канцлер Брага и да му разкаже, че капитанът на дворцовата охрана излага на опасност живота на своя владетел. Накратко, Салдур направи от мухата слон, само че той не е войник и не разбира. Мисля, че капитанът се съгласи, отчасти за да го накара да се успокои. А и не искаше да бъде злепоставян пред новия канцлер.
— И си абсолютно сигурен, че епископът е грешал? Уверен си, че жената не представлява опасност? Къде я намерихте? — Екзитър отново изгледа Барнс изпод чело.
— Един бардак в бедняшкия квартал.
— Поръчали сте на капитана курва от бедняшкия квартал? — Шокираният Ричард не можа да се сдържи.
— Не е така. — Барнс поклати глава. — Мястото е ново, образцов публичен дом. Може да се намира на лошо място, но самото заведение е много добро, чисто, дори класно. А Роза е много добро момиче. Тя никога не би…
— Нима? Би ли ми обяснил, сержанте, защо това добро момиче не е тук, за да си свърши работата и да се прибере обратно?
Барнс не каза нищо.
Екзитър замислено започна да се разхожда, подръпвайки долната си устна. Плащът му изшумоляваше драматично в края на всяка обиколка. Двамата сержанти очевидно смятаха за най-разумно да не нарушават размишленията му.
Подир няколко минути лордът спря и се обърна към тях.
— Изчезването на Роза действително е причина за притеснение, а на откриването й трябва да бъде отреден изключително висок приоритет, макар и не по причините, които нашият дълбокоуважаем епископ е изтъкнал. Нелепо е да се мисли, че тя е някаква убийца. Вие сами сте избрали момичето, доколкото разбирам?
Барнс кимна.
— Меленгар има много врагове и е излишно да изключвам наличието на шпиони. Но е нелепо да се мисли, че вие сте попаднали на една от тях, избрала за свое укритие публичен дом. Също колкото вероятно е някой да узнае за идването й и да я подкупи да отвори някоя врата или да отведе пазач далеч от поста си.
— Тя така и нямаше време да стори това. Ние я избрахме и я доведохме направо тук. Тя не е разговаряла с никого.
Екзитър приближи лицето си досами това на Барнс и го погледна в очите.
— Ако момичето е част от заговор, логично е да се заключи, че Барнс е предател.
— Нищо подобно, Ваша Светлост! Кълна се, че не съм предател! — Той изглеждаше готов да припадне.
Известно време Екзитър изучава лицето му.
— Склонен съм да ти повярвам. Ако беше изменник, не би се налагало да измисляш историята с изненадата за капитан Лорънс. Просто би могъл да я скриеш в двореца. Може би пресилваме нещата. Възможно ли е да сте се забавили прекалено с довеждането на капитана и момичето да се е уморило да чака и просто да си е отишло?
Барнс поклати глава:
— Бяхме оставили Гришам долу на стълбището. Да ни предупреди, ако капитанът изникнеше неочаквано. Той не я е виждал да слиза.
Лорд Екзитър се приближи до прозореца, приведе се навън и се огледа.
— Което оставя една възможност.
— Според вас е излязла през прозореца? — попита Ричард.
— Освен ако сержант Барнс не се лъже или не лъже нас, не виждам друга алтернатива. Тъй като долу не виждам тяло, девойката трябва да се е спуснала от перваза.
— Никой с всичкия си не би седнал да изпълзява от толкова високо — заяви Барнс и този път леко се изкикоти.
Ричард потръпна, защото на колегата му не предстояха приятни неща.
— Така ли? — Екзитър се отправи към вратата и я затвори. — Мисля, че някой достатъчно силно мотивиран би намерил основания да го стори. Във всеки случай това не е нещо, което бива опитвано без причина. И може да се окаже невъзможно.