Крадецът смяташе, че смълчаването не е породено от почит към току-що угасналия живот, нито към току-що разделилите се с него. Само преди мигове сганта ги бе замеряла с гнили зеленчуци. Според неговото предположение (което той не можеше да докаже) мълчанието бе породено от внезапното осъзнаване, че съгледаното току-що някой ден ще сполети и съответния зрител. Може би не в подобна проява, но пристигането бе необратимо. Съзирането на смъртта, която превръщаше хора като тях в трупове, ги поразяваше. За краткото време, през което обречените се гърчеха, зрителите потръпваха, усетили се на тяхно място.
— Страховит градец — прошепна Ейдриън към спътниците си. В момента тримата бавно прекосяваха благородническия квартал.
Бе изминала година от първото им посещение в Медфорд. Тогава те бяха по-скоро доведени в града, скрити под платнището на двуколка, давещи се от собствената си кръв. Връщането тук караше крадеца да настръхва и по някаква причина му напомняше на посещение на собствения гроб, изкопан предварително и зейнал в очакване. Въпреки това той трябваше да се върне. Бе оставил нещо важно след себе си.
Тримата избегнаха тълпата около площадния фонтан, украсен със статуята на владетел на кон. Пътят им ги отвеждаше наляво от замъка, към Търговската арка и започващия отвъд занаятчийски район. Няколко патици поклащаха глави сред папура край крепостния ров на замъка Есендън. Ройс не пропусна да огледа двамата войници с червено-златни униформи, застанали на пост пред портата, от другата страна на моста. Още десетина пазачи обхождаха самата стена, подпалили шлемове със светлината на слънцето. Дори от седлото крадецът успя да различи две места, където стената можеше да бъде изкатерена незабелязано. Но може би нощната охрана включваше повече войници.
— Някога идвал ли си тук, Албърт? — попита Ейдриън. Виконтът все още споделяше коня му.
— Да, много пъти. Един мой близък приятел, лорд Дареф, живееше на тази улица. — Уинслоу посочи. — Само преди четири години той ме покани на сватбата на племенницата си (тогава все още можех да се похваля с хубав гардероб). А на следващата пролет отново ме покани на прием, само че този път ми се наложи да откажа, защото бях прекалено беден. Благородниците непрекъснато уреждат празненства. Сегашният момент изглежда също не прави изключение. — Той отново протегна ръка, този път към банерите над вратата на замъка. Те обявяваха, че настоящото събитие ще се проведе в чест на новия канцлер. — Понякога си мисля, че вдигат толкова шум с оповестяването им, за да породят завистта на непоканените.
Отвъд арката широките павирани булеварди преминаваха в обикновени улици. От всички посоки долиташе тракането на колела и ударите на чукове върху различни материали.
Край работилниците непрекъснато сновяха дъски, огромни кофи и чували. За разлика от търговската част на града, разположена от другата страна на двореца, тук нямаше табели: повечето от сградите бяха анонимни. Не се нуждаеха от оповестяване, защото извършваха дейността си на улицата. На места редици колела бяха опрени край стълбовете. Готови за продан бъчви оформяха цели гори. Недалеч обущар се наслаждаваше на есенното слънце и обсипваше с удари прикрепената над коляното му обувка. Край реката тъкмо бе пристигнал поредния шлеп, където биваха разтоварвани сандъци. А мрежи току-що наловена риба непрекъснато се отправяха за обработване. Тамошните работници се движеха припряно; някои дори притичваха. Сред тях се мяркаха и търговци: те се отличаваха веднага, не само заради ярките си дрехи, а и заради обичайно едрите си телосложения. Те не притичваха, а се придвижваха плавно, като на моменти спираха, за да огледат нещо.
— Тръгнали сме по правилния път, нали? — попита Ейдриън след един завой надясно.
Ройс се огледа колебливо.
— Мислех, че знаете къде отиваме? — отбеляза Албърт.
— Имаме по-голям опит с напускането на града — каза боецът. — При предишното си пристигане нямахме възможност да го огледаме. Самият аз тогава бях в безсъзнание.
— Предполагам сте били заловени да крадете нещо?
— Не точно. Така и не бяхме заловени. Само бяхме ранявани и прострелвани. А задачата не беше изпълнена тук, просто тук се озовахме. Търсим бедняшкия квартал.
Виконтът сви рамене:
— Както сигурно се досещаш, прекарал съм повечето си време в благородническата част. И понякога наминавах да огледам магазините. Не съм имал възможност да разгледам останалото.