— Този дърводелец си го спомням. — Ройс посочи към един дюкян. — Тя работеше предимно с него.
Всяка от четирите части на града имаше своя собствена порта, макар масовото присъствие на лиани да загатваше, че тези двери никога не са били затваряни. С помощта на изключване тримата успяха да открият търсения квартал.
Още след влизането им ги посрещнаха значително по-тесни улички. Постройките се притискаха от двете им страни като стените на каньон. Горните етажи, втори и трети, се бяха привели над улицата и скриваха небето. Всички сгради бяха изцапани и захабени. На улицата не сновяха енергични занаятчии, а се бяха разположили бедняци. Тук нямаше канализация, така че улицата трябваше да изпълнява и отходна роля. Това не се отразяваше особено добре на миризмата.
С навлизането навътре обгръщащата ги мизерия се увеличаваше. Тази зависимост им позволи да отгатнат, че улица „Капризна“ е същинското дъно на града. Постройките изглеждаха зле построени и се накланяха на различни страни. Недалеч от пътниците четири плъха се угощаваха с поредните изхвърлени отпадъци. Над улицата се надвесваха не само етажи, но и опънати въжета за пране. Нито една от прострените одежди не беше без кръпки.
В самия край на улицата се издигаха две постройки, които представляваха пълна противоположност. От дясната страна се издигаше пивница „Противната глава“. Ако не беше зле боядисаната табела, на която на всичкото отгоре думата „противна" бе написана грешно, незапознатият с квартала би я сметнал за обикновена барака. Срещу нея се издигаше красива сграда — тя би могла да заема място в търговската част на града, дори и сред домовете на благородниците. Къщата бе обгърната с широка веранда с окачена пейка. Пред нея личаха цветни лехи. Нейната табела обявяваше, че това е „Медфордският дом“.
— Пътували сте толкова за една курва? — попита Албърт, а Ройс го изгледа остро.
— Не я наричай така, ако имаш планове за щастливи старини — посъветва Ейдриън, слизащ от седлото си.
— Но нали това е публичен дом? Бардак? И вие сте тук, за да посетите жена, така че…
— Така че позволи ми първо да се отдръпна, Албърт, за да не ме изцапа кръвта ти. — Боецът се зае да привързва коня си.
— Гуен ни спаси — каза Ройс и погледна към верандата. — В онази нощ пълзях ранен, удрях по вратите. Дори крещях за помощ. — Той помълча и погледна към виконта, за да му позволи да осмисли чутото току-що. — Да, аз крещях за помощ. Но никой не се интересуваше. — Крадецът кимна към Ейдриън. — Той умираше сред локва кръв, а аз бях на път да припадна. Със счупен крак, наръган, светът се върти пред очите ми. И тогава изникна тя и обеща да ни помогне. Да ни скрие. Щях да умра сред калта, ако тя не ни беше приютила. По онова време много хора ни преследваха… много и могъщи хора. Гуен ни кри със седмици, без да поиска нищо в замяна.
Сега Ройс отново се бе обърнал към Албърт.
— И ако още веднъж я наречеш така, ще ти отрежа езика и ще го прикова между гърдите ти.
Виконтът кимна в знак, че е разбрал.
Ройс се приближи до входната врата и почука.
Албърт се приведе към Ейдриън и прошепна:
— Защо той чука на вратата на един…
— Ройс все още те чува — предупреди го боецът.
— Наистина ли?
— Сигурен съм. Не мога да ти опиша какви неприятности имах, преди да науча това. Сега не изричам нищо, което не бих искал той да знае.
На вратата изникна млада жена, която им се усмихна. Ройс я виждаше за пръв път; може би тя беше нова.
— Добре дошли, господа, заповядайте.
— Тук е много хубаво. Трябва да призная, че съм изненадан — каза виконт Уинслоу, когато влязоха в салона и девойката се оттегли. — Сякаш отново гостувам на херцогинята на Рочел. Никога не съм виждал — той се усмихна към Ройс — толкова чисто и приятно заведение.
— Да, Гуен е удивителна — рече Ейдриън. Той бе вперил неловък поглед в мръсните си ботуши.
Миг по-късно в салона се появи друга девойка.
— Приветствам ви. Аз съм Жасмин. С какво мога да ви помогна?
— Дойдох да се срещна с Гуен — каза й Ройс. Бе сигурен, че при предишната им среща тя бе носила името Джолийн.
— Гуен? — внимателно повтори тя. — Гуен не приема посетители.
— Нямах предвид това. Ам… Аз съм Ройс Мелбърн. Може би си спомняш мен и приятеля ми. Миналата година Гуен ни помогна. Просто исках да й благодаря отново. Да я заведа на вечеря.
— Почакайте тук. — Жасмин се отправи към стълбището.