— Жасмин? — промърмори Ейдриън, когато тя се оттегли. — Преди не се ли казваше Джули?
— На мен ми е останало, че беше Джолийн — поправи Ройс.
— Тук ухае на ябълки и канела. — Албърт се настани на един от диваните. Ейдриън му бе заел вълнените си панталони и наметалото, в което виконтът се беше увил плътно: под него все още носеше мърлявата си нощна риза, която бе искал да продаде.
— Момичетата ухаят още по-хубаво — каза Ейдриън.
— Не се съмнявам. И е много тихо. Обичайно подобни места са пълни със скърцане на кревати. Това място е страхотно. Сигурно е скъпо и популярно, А аз никога не съм чувал за него. Ново ли е?
Блекуотър сви рамене:
— Само веднъж сме били тук.
— Трябва да те поизчистим. — Ройс бе осъзнал, че благородникът изглежда отвратително. Не му се искаше да я среща с подобен спътник, но сега нямаше избор. — Ейдриън, докато ние с Гуен вечеряме, дали не би могъл…
Боецът се засмя.
— Защо се смееш?
— Наистина ли мислиш, че ще ме заблудиш?
— Просто сметнах…
— Търсиш си повод да останеш насаме с Гуен.
Мелбърн понечи да протестира, но боецът повдигна ръка.
— Спокойно. Ще се погрижа за граф Ризин.
— Виконт.
— Каква е разликата?
— В богатството.
Жасмин отново изникна на стълбището. Слизането й бе значително по-бавно от изкачването.
— Гуен поръча да ти кажа… че не иска да те вижда.
Ройс не бе сигурен, че я е чул правилно.
— Не разбирам. Как така не иска? Ти каза ли й, че просто искам да я заведа на вечеря? Каза ли й, че Ейдриън е с мен? Ако тя предпочита, ще отидем тримата, няма никакъв проблем.
— Дотук с новите ми дрехи и бръсненето — вметна Албърт.
— Съжалявам, тя много ясно изтъкна, че не иска да те вижда при каквито и да било обстоятелства — каза момичето. — Наистина съжалявам.
Ейдриън опря лакти върху плота и се навъси заради разклащането му.
— Мразя калпавите маси.
Тримата се бяха отбили в „Противната глава“ от другата страна на улицата. Външният вид на сградата бе изключително западнал; тя приличаше на плевнята, в която бяха открили Албърт. Боецът си бе помислил, че вътрешността няма как да се окаже по-лоша.
Но бе грешал.
Неравни откъм широчина дъски оставяха щедри отвори сред стените, където влизаше и светлина, и хладен въздух. Но тази немарливост представляваше прикрит актив, защото кръчмата имаше малко прозорци. И никой от тях не се отваряше. А и коминът не можеше да се похвали с особена тяга. Пролуките увещаваха дима да излезе, а не да задушава посетителите. Пък и плъховете, редовни посетители на килера, можеха да излизат спокойно.
— По пътя за насам подминахме четирима дърводелци. — Ейдриън надничаше под масата и я разклащаше. — Колко трудно е да подложиш нещо под крака?
Той изтегли късия си меч, прокара го по един от краката на стола си, за да откърти парче, и намести отрязъка. Масата вече не се клатеше, което му даде повод да се усмихне.
— Не разбирам — за трети път казваше Ройс. — Защо тя не поиска дори да слезе?
— Може би не си е спомнила името ти — предположи Албърт. — Или е била заета.
Ройс поклати глава.
— Нали момичето каза, че Гуен вече не приемала посетители. Не мисля, че тя изобщо се занимава с тази дейност, поне така беше при предишното ни посещение. Тя е управителка. А ако е била заета, просто би могла да ни каже да изчакаме, докато приключи с работата си. А не да поръчва да ни предадат, че не иска да ме вижда при каквито и да било обстоятелства.
Ейдриън знаеше, че именно тези думи най-много са раздразнили спътника му. Той почти никога не бе виждал Ройс изненадан. Крадецът винаги очакваше най-лошото и, уви, рядко очакванията му не се оправдаваха. Но в случая беше различно. Ройс бе останал смаян, когато Жасмин (Джули, Джолийн?) бе изрекла тези думи. Самият Ейдриън също се бе изненадал.
Прострелян в гърба след сражението пред къщата на Том Перото, Ейдриън бе дошъл на себе си в удобно легло, заобиколен от красиви жени. В онзи момент той си бе помислил, че е умрял, и бе съжалил всеки път, в който бе наругавал бог Марибор. Гуен бе прекарала по-голямата част от времето си край Ройс, но бе направлявала момичетата си със завидно умение и се бе погрижила нищо да не липсва и на по-високия му спътник. Тъй като не бе имал представа за начина, по който двамата са се озовали там, Блекуотър бе сметнал, че този публичен дом е едно от укритията на крадеца и че Гуен е негова отдавнашна позната. Но по-късно той бе узнал, че тя е срещнала Ройс за пръв път в нощта, в която той е изникнал на прага й.