— Биел си я? — попита Ройс.
— Трябваше. Клиентите не оставаха доволни от нея. Разбира се, аз зная как да бия. Никога не увреждам момичетата си. Съмнявам се, че онзи, дето я е претрепал снощи, е бил толкова предпазлив. Обзалагам се, че в този миг тя се проклина, задето е избягала от мен. Уж си има охранител, но той не могъл да направи нищо. При мен подобно нещо не би могло да се случи. Всички тук ме уважават и знаят, че ще си платят скъпо, ако посегнат на нещо мое. Почти не съм имал такива проблеми.
Усмивката на Ройс бе изчезнала; той бе присвил очи.
— Гуен е ранена? Какво е станало?
— Казах ти, един от клиентите снощи я пребил. Говори се, че тя дори не може да се надигне от кревата. Сигурно е истина, защото днес не съм я виждал да излиза. Дочух, че хубаво я бил подредил. Може би й е насякъл лицето и сега я е срам да се покаже.
Ройс бе започнал да стиска юмруци.
— Кой го е направил?
Грю сви рамене:
— Нямам представа. Спал съм, когато е станало. Неотдавна научих за случката от Уилърд. Той каза, че някакъв непознат я бил извлякъл за косите. Само че Уилърд не е от най-умните.
— Тя обърнала ли се е към шерифа? — попита Ейдриън.
Грю прихна.
— Итън не се интересува от станалото с курвите, стига да са останали живи. А ако не са, тогава от него се иска да изнесе тялото от града и да се увери, че е изплатено обезщетение. Веднъж ми се случи подобно нещо. Един Стейн, риболовец грозник, който все вони на риба. Той уби едно от момичетата ми. — Пивничарят сгримасничи. — Лоша работа, само че вече нямаше какво да се прави. А Гуен, побърканата, беше отишла да доведе шерифа Итън. Аз му казах, че Стейн е добър клиент, който винаги си плаща. То си е така. Освен това двамата вече се бяхме разбрали за обезщетението. С това всичко трябваше да свърши. Само че Гуен избяга. Тя смяташе, че Стейн смята да убие и нея. Това нямаше да се случи, разбира се, защото ние двамата с него проведохме дълъг разговор. Но и нямаше значение. Оказа се, че тя имала спестени пари. С тях си осигури съборетината отсреща.
— Разположил си се сред това място, а наричаш къщата отсреща съборетина? — попита Албърт.
— По онова време мястото отсреща беше същинска руина. Те го стегнаха. Нямам представа как; не е възможно тя да е имала толкова спестени пари. Бас ловя, че е обслужила сума ти занаятчии. Не е от значение. Важното е, че те вредят на бизнеса. Опитах се да привлека нови момичета, само че и те предпочитат да работят отсреща. По-рано изкарвах една четвърт от приходи с курви. Сега останах само с пиене и комар.
— Ами храна?
— Не предлагам храна.
Ейдриън погледна към Албърт, който се усмихна.
— Мисля си, че тогава трябваше да й хвърля още един бой. Но подозирам, че и това не би помогнало. Тя е прекалено своенравна. Някой ден това ще докара смъртта й. — Стопанинът се обърна към Ройс. — Реши ли какво искаш? Изборът не е чак толкова голям.
— Прав си. Точно сега искам да науча кой е наранил Гуен.
Грю се изкикоти.
— Подобно нещо само би докарало смъртта на някой идиот.
Ройс отново се усмихна студено.
— Определено предстои да умират идиоти.
След като излязоха от пивницата, Ройс пое наляво, обратно към занаятчийската част на града.
— Определено се движиш целенасочено — отбеляза Ейдриън. Зад тях Уинслоу подтичваше в опит да не изостава.
— Надявам се, че въпросната цел е шивач — подметна виконтът. — Ризата ми е подходяща за живот в плевня, но не и за сред тукашния вятър.
— И не си забравил, че още не сме прибрали конете си? — додаде Блекуотър.
Ройс безмълвно спря пред една ограда, която запречваше пътя край пивницата. С един ожесточен ритник той строши две дъски. Втори ритник откърти напречната.
— По-спокойно, Ройс — смаяно промълви Ейдриън. Никога не бе виждал спътника си да губи контрол по подобен начин.
Крадецът взе една от откъртените дъски и влезе в уличката.
— Да разбирам ли, че шивачът се отлага? — попита виконтът.
Ройс го сграбчи за ризата и го блъсна към стената на съседната постройка — някакъв склад, край който бяха струпани сандъци.
— Съжалявам! — побърза да каже Уинслоу. — Просто питах.
— Млъкни — нареди крадецът. Той не гледаше към виконта, а бе извърнал глава към улицата. В следващия миг на свой ред изчезна зад сандъците. Ейдриън мълчаливо последва примера му.