— Ти намина ли да го видиш?
— Възнамерявах да го сторя, но те заварих да танцуваш в коридора.
— Това ли наричаш танцуване?
— Да съм казала, че си танцувала красиво?
Гуен слабо се усмихна, а Джолийн я целуна по бузата.
— Диксън ще се оправи. Ройс и Ейдриън се намираха в много по-лошо състояние от него. Дори не се наложи да го шият, само няколко счупени кости, като теб. Какъвто е бик, ще му е нужно известно време да полежи. А когато оздравее, ще се натъпче здравата.
— Просто ми се иска да знаех за случилото се с Роза.
Глава 8
— Виж я сега.
Ройбън приклекна и нахлузи тежката ризница над главата си. Металните брънки го обгърнаха с дрънчене. Одеждата се оказа по-тежка от очакваното. Той бе гледал как кралските войници тачат, подскачат и се дуелират напълно свободно. Как ли се справяха?
— Разтъпчи се, виж дали приляга.
Ковачът Бастиън го наблюдаваше внимателно. Той напомняше на джудже от приказките, които лелята на Ройбън му бе разказвала: нисък, набит, космат, със сива брада. И с осем пръста — преди време бе изгубил два, но пак обичаше да се шегува, че докато разполагал с палци, пак щял да остане най-добрият ковач в Меленгар. Някои от войниците обичаха да се занасят с него и го наричаха Баластриън.
Хилфред внимателно обиколи наковалнята. Цялата тежест падаше върху раменете му: сякаш някой бе метнал две чувалчета наместо пагони. При обръщането ризницата забавяше движенията му, а впоследствие придаваше инерцията си към тях.
— Какво ще кажеш, момче?
Момчето смяташе, че е отвратително от него да искат да носи подобно нещо. Но може би щеше да размисли, когато ризницата спасеше живота му.
Само че в случая нямаше време за дълги разговори. Ковачът го бе отклонил от пътя му към замъка, а Ройбън не бе могъл да откаже: ризницата му трябваше днес; един отказ би изглеждал подозрително.
— Трудно се движа.
— Ще привикнеш. Всички свикват. Скоро ще се чувстваш гол без ризница. А това е мечът ти.
Ковачът му подаде дълъг меч, прибран в ножница с нанизан колан. Ройбън бе очаквал някакво второкачествено оръжие, ръждясало и захабено. А този меч изглеждаше нов.
Хилфред тихо възкликна, когато изтегли оръжието. Бастиън действително умееше да изработва мечове, но този…
— Красив е. Не знаех, че ти…
— Не съм го изработил аз. Това е делгоска стомана. — Ковачът свали една от ръкавиците си и обърса чело. — По-голямата част от метала и готовите мечове получаваме от Трент. Планински барабонки, така им казвам аз. Калпав метал, който се нащърбва, ако замахнеш по-силно. На тамошните ковачи не им дреме, защото те гонят норма, а не качество. Само че в Делгос оръжейните майстори трябва да следят какво продават, там усилието бива възнаграждавано. Това острие е било прегъвано поне пет пъти. Аз никога не бих могъл да изработя нещо толкова здраво и остро. С такъв ръб ще можеш и да се бръснеш, когато започнеш да брадясваш. Това оръжие е закупено по поръчка.
— И защо ми го даваш?
— Така ми бе наредено.
— От кого?
— Принц Олрик.
— Принцът? А каза ли защо?
— Не.
— Ти не го ли попита?
Бастиън само го изгледа.
— На принца не се задават въпроси, момче. Той поръча да ти дам този меч, аз изпълнявам. И на твое място бих си мълчал. Най-добре е да не оповестяваш наляво и надясно, че си близък с кралското семейство, защото това може да породи завист. А един здрав побой не е начин да започнеш новата си кариера. И бъди внимателен. Не се шегувах като казах, че е остър като бръснач.
Ройбън пъхна меча обратно, възхитен от чистия звук. Остър като бръснач. Над ризницата той нахлузи табарда, грабна наметалото и новия шлем и тичешком задрънча към замъка. Тичането се оказа по-трудно и от ходенето: още не беше привикнал с нарушеното от доспехите равновесие.
Той се отправи през северната част на фоайето, сред лъскави мраморни колони, декоративни брони и подстъпите към широки стълбища. Хилфред нямаше навик да посещава двореца — вътре не се чувстваше удобно. Конюшните и складът за дърва бяха единствените места, където му беше приятно да стои. Конете се радваха на присъствието му, а дворецът бе изпълнен с жестоки, присмехулни и злобни очи. Тук се подвизаваха оръженосците и останалите като тях. Тук те бяха научили ожесточението си, вземайки пример от студения камък.
Но не всичко в двореца бе сурово…
При един десен завой Хилфред едва не се сблъска с Ариста Есендън. Принцесата възкликна задавено и леко залитна назад, притиснала ръка към гърдите си. Заради униформата си Ройбън се затрудняваше в спирането си. Въпросното забавяне не бе дълго, не повече от половин секунда, но то бе достатъчно да го накара да изглежда тромав.