— Повечето хора биха казали, че не съм направил кой знае какво.
Девойката се усмихна тъжно.
— Същите хора биха казали, че моят живот не струва много.
Ройбън отново си помисли, че тя е много красива — с огромни, доверчиви очи, дребно носле и кръгло лице. Струваше му се престъпление да я държи затворена на подобно място.
— Ако баща ми открие предателя, кралят ще дължи живота си на теб. Кой знае, може да ти подари земя.
— Достатъчно ми е просто да се върна вкъщи.
Хилфред й се усмихна. Тя отвърна на усмивката му.
Юношата искрено се надяваше, че тя ще бъде възнаградена подобаващо, за да може да получи нов живот. Но освен това вече познаваше света достатъчно, за да знае, че мечтите почти никога не се сбъдват.
— Хилфред!
Викът на принца го накара да преустанови напредъка си към казармените помещения, където Ройбън възнамеряваше да потърси баща си. Олрик отново се намираше в компанията на Пикърингови. И тримата носеха туники, които юношата не бе виждал преди. С колко ли голям гардероб разполагаше всеки благородник?
— Ваше Височество. — Той се поклони. — Ваши Светлости. — Хилфред се поклони отново.
— Виждам, че вече носиш новия меч.
— Да, Ваше Височество, и ви благодаря.
Принцът небрежно махна с ръка.
— Това е едно от тренировъчните ми оръжия.
Моувин се бе загледал в новия меч.
— Може ли?
Ройбън изтегли оръжието и протегна дръжката.
По-големият от братята нанесе няколко размаха срещу въздуха, описвайки осморки. Подир това превъртя меча над дланта си, подхвърли го и подложи протегнатата си ръка под долния край на острието, за да изпробва баланса. Накрая отново сграбчи дръжката и се загледа по протежение на острието.
— Този меч никога не е бил използван — заяви Моувин Пикъринг и погледна към принца.
Олрик сви рамене.
— Действително се упражнявам по-малко от необходимото. Но пък точно затова хора като Хилфред трябва да разполагат с добро въоръжение.
— Малко е тежичък и е леко небалансиран, но иначе не е лош — заяви Моувин. — На твое място бих омотал дръжката с кожа, иначе ще се хлъзга в потни длани. А точно в такива моменти не би искал мечът да играе в ръката ти.
С ловко движение младият благородник превъртя оръжието и го протегна обратно към Ройбън.
Принцът извади ябълка от торбата, окачена на пояса му, и започна да я подхвърля върху дланта си.
— Много ли ти се караха снощи? — попита той.
— Баща ми беше на служба цяла нощ и още не съм разговарял с него.
— А, да, чух, че имало някаква учебна тревога. Аз, за щастие, съм я проспал. — Олрик подхвърли ябълката прекалено високо, сред листата на дъба, където плодът се удари в един клон и отскочи встрани. Фанън успя да я опази от падане и победоносно я повдигна.
Олрик се усмихна:
— Тази вечер възнамеряваме да продължим лова. Би ли искал да дойдеш?
— Простете, принце, но не мога. Тази вечер предстои първата ми смяна. Възложено ми е да пазя входа. Освен това днес ще се състои приемът в чест на новия канцлер. Вие не трябва ли да присъствате там?
Тримата се спогледаха и се подсмихнаха лукаво.
— Тези празненства са изключително скучни. Родителите ни винаги ни запознават с хора, които не познаваме и не искаме да познаваме — натруфени бабички, които обичат да целуват и вонят на сирене. Планираме да се измъкнем. Тъй като всички ще имат много работа и замъкът ще е пълен с хора, никой няма да забележи отсъствието ни.
— Освен пазачът пред портите — подметна Моувин и с обвинителен пръст добави: — който ще бъдеш ти.
— Разбирам. Искате да се престоря, че не съм ви виждал да излизате.
— Само ако някой те попита, в което се съмнявам.
Фанън подметна ябълката обратно на принца, който за втори път я хвърли сред клоните, този път по-високо. Полетът й изблъска жълти листа, сред които проследяването й бе трудно. Плодът отскочи от няколко клона, с което принуди Фанън жертвоготовно да се хвърли, за да я спаси.
— Много често тези приеми продължават цяла нощ — обясни Олрик. — И без това никой не ни искам там, така че няма да има проблем. Какво ще кажеш?
— Какво бих могъл да кажа? Вие сте принцът.
Олрик се усмихна и се обърна към Пикърингови.
— Затова го харесвам. Сега трябва да вървя, ще ми взимат мерки за нов жакет. Искате ли да гледате как дразня шивача?
— Предложението е изключително изкусително — саркастично подметна Моувин, — но аз предпочитам да предам няколко урока на новия пазач. Може да вземем и него в Персепликуис.