— Търсим Роза, защото градските шерифи я търсят. А те я търсят, защото лорд Екзитър я търси. Той и неколцина от хората му дори се отбиха тук, за да питат дали не знаем нещо. Търсят я много ожесточено. Посъветваха ни и ние да сторим същото. Очевидно тя им трябва за нещо много сериозно, защото бяха изключително настоятелни. — Той потърка посечената си буза. — За да покаже, че не се шегува. Негова светлост обеси трима от хората ми. Без присъда и обвинение, просто ги остави да се люлеят.
Мъжът нахлузи шапката си надолу и въздъхна.
— Благородниците търсят сериозно. Най-добре се дръж настрана.
— Знаеш ли кой е пребил Гуен?
— Разбира се.
— Кой?
— Не е човек, с когото да се замесваш. Повярвай ми. В такива случаи за нас, простосмъртните, е най-добре да се оттеглим, да останем незабелязани и да оставим боговете да воюват.
— Нямам намерение да ме забелязват — каза Ройс, вторачен в дребосъка с голямата шапка. За целия разговор надали бе мигнал и веднъж.
— Той е много над теб, убиецо.
— Как разбра, че съм убиец?
— Ти си корав. Влизаш насред свърталището ми, оказваш се обкръжен, а не показваш никакъв страх. Моите почитания. Сериозно ти предлагам да се присъединиш. И на него също. — Той кимна и посочи към Ейдриън. — Харесвам хората, които знаят да си мълчат. А и току-що изгубих трима от хората си. Нищо чудно да станат четирима. Така че почти съм сигурен, че си убиец. Може би дори си един от прословутите асасини на Черния диамант. Само че онзи… — Цилиндърът подчерта думите си с известно мълчание и поклати глава. — Той е недосегаем.
— Всеки умира.
Цилиндърът потърка брадичка.
— Трябва да призная, че след онова, което той стори с момчетата ми, не бих имал нищо против да го видя да страда. Това далеч не са първите проблеми, които сме имали с него. Само че никой не може да го докосне.
— За кого говориш?
— За същия негодник, който ме преби и обеси трима от хората ми по прищявка. Става дума за маркиза на Ийст Марч, лорд Саймън Екзитър, велик конетабъл на Меленгар. — Онзи за пореден път поклати глава. — Трябва да призная, че останах поласкан от честта Негова светлост да ме посети лично, но бих предпочел да не го прави. Ако си разумен, съветвам те да забравиш за всичко това, за да не се забъркаш в неприятности.
— Къде отиваме сега? — попита Ейдриън. Току-що бе избегнал прегазване от дърводелска количка.
— Да говорим с Гуен.
— Но тя отказа да ни види.
— А аз уважих желанието й. Но това беше преди да узная причината за отказа й.
— И каква е причината?
— Използвай щъркеловите си крака по предназначение и върви по-бързо.
Двамата завиха край дюкяна на един портретист и отново се отправиха към бедняшкия квартал.
— Защо тя отказва да ни види? — настояваше Ейдриън.
— Отново се опитва да ни спаси.
Мъжът на верандата на публичния дом се смееше. Ройс веднага изпита неприязън към него. Той изпитваше неприязън към повечето хора, но този път усещането му бе оправдано. Неприятният си имаше и другар, който бе стиснал Жасмин за гърлото и я притискаше към вратата. Самият неприятен тъкмо събаряше друга жена на земята — Ройс си спомни, че името й е Аби.
Сега Ейдриън крачеше наравно с него и можа да постави ръка върху рамото му.
— Поеми си дъх и ме остави да поговоря с тях.
Ройс не забави ход.
— Нямам никакво намерение да разговарям…
— Добър ден, господа. — Ейдриън помогна на Аби да се изправи. — Какъв е проблемът?
— Те искат да откраднат мъстта ни! — изкрещя Аби.
— Какво?
— Тя има предвид пивна мъст, Ройс — каза боецът и пристъпи на верандата.
— Искат да вземат цялото буре! — изграчи Жасмин, с което си спечели зашлевяване.
Ройс на свой ред пристъпи напред.
Спътникът му повдигна ръка.
— Почакай. Аз ще се оправя с тях.
Мелбърн спря; по-скоро защото приятелят му стоеше на пътя му.
Ейдриън започна да рита парапета, за да отчупи една от балюстрите. Всички погледи се насочиха към него.
— Съжалявам, по-късно ще го оправя. Но сега ми трябва нещо, с което да ги удря — обясни той на възмутената Аби.
Това накара сграбчилия Жасмин да я пусне. Жената избяга вътре в къщата.
— По-добре се постарай — заплаши Ройс. — Ако някой от тях успее да ти избяга, той е за мен.
— Те дори нямат оръжия, Ройс.
— Когато приключа с тях, няма да имат и с какво да държат оръжия.
Двамата вече не изглеждаха толкова уверени. Но не изглеждаха и особено умни. Това се потвърди, когато онзи до вратата замахна към Ейдриън.