— Прави ми впечатление, че не си прибавил оръжие към новата си екипировка — вметна Ройс. — Дори някакъв декоративен кинжал не виждам.
— Небеса. — Албърт го погледна възмутено. — Аз не се сражавам.
— Мислех си, че всички благородници се учат на това. — Ройс погледна към спътника си.
— И аз си мислех така.
— Може би благородниците с умели бащи. Аз прекарах юношеството си при леля си в Хъфингтън. Всеки ден тя организираше салон, в който събираше десетина от местните дами, за да обсъждат дълбоки теми — колко мразят съпрузите си. Никога през живота си не съм стискал меч, но мога да пристягам корсет и да нанасям грим не по-зле от дърта курва.
Останалите двама се засмяха. По секналия Ройсов смях Ейдриън разбра за приближаването. А и да не беше смехът, усилващото се скърцане на дъски щеше да му подскаже.
— Забавлявате ли се? — попита Грю. Той изглеждаше дори още по-мазен. — Току-що разбрах, че сте дружки с онази брантия. Уилърд каза, че сте му попречили да вземе мъстта им. Казва, че сте пребили Гризли и Брок. Гризли още се тръшка за строшения си преден зъб.
— Това беше нещастен случай. Той сам си удари главата в балюстрадата — обясни Ейдриън. — А и те нямаха право да крадат от дамите.
— Дамите! — Грю се изсмя. — Голям си шегаджия, господине. Никога не бях чувал някой да нарича курвите дами. Тези момчета бяха отишли там по мое нареждане. По-рано ти разказах как онези мърли ми откраднаха клиентите. Само по една причина все още не съм затворил: аз единствен на тази улица имам разрешително да продавам пиво. Но те също започват да варят, а са гъсти с бюрократите. Онази калианска вещица трябва да ги е омагьосала. Не се съмнявам, че ще получи разрешително. Тогава с мен е свършено. Никой няма да сглупи да пие тук, когато отсреща може да държи чашата с едната ръка, а с другата да обарва някоя брантия. Вещицата би могла да си позволи да раздава безплатно пиене. Само че аз няма да допусна да ме измести. Затова изпратих момчетата да се погрижат и да я спрат в зародиш.
— Ти си ги изпратил. — Ройс изтъкваше очевидното. Тази черта не бе типична за него. Но интересното в случая бе, че гласът му звучеше като разкрил някаква загадка.
— Разбира се. Само че вие двамата сте избрали да се намесите. Не мога да кажа, че съм особено щастлив от това.
С всяка следваща дума Грю се обричаше все повече. Ейдриън не можеше да не се удиви от това.
— Това прелюдия към изгонването ни ли е, или следва моментът, в който ти и приятелчетата ти заявявате, че ще ни дадете добър урок? — попита боецът.
— Нито едно от двете. Гризли е побеснял, но също така е и глупак. Мислех си точно обратното. Вие сте се справили добре. Бих могъл да ви взема на работа при себе си.
— Да ни наемеш? — повтори Ейдриън.
— Момчета като вас биха спомогнали за реда. Да не позволяват на зидарите да трошат чаши и онези като Стейн да нараняват момичетата. Такива неща. Каквото и да ви е казала тя, аз си взех поука от онази грешка. Много е лошо за бизнеса, когато някой бъде убит в пивницата ти, пък дори и да става дума за курва.
— Нали каза, че вече не разполагаш с момичета — подметна Ройс. В момента той бе по-скоро приклекнал, отколкото седнал, с широко разтворени и съсредоточени очи. Ейдриън бе виждал готвещи се за скок котки, те изглеждаха точно по този начин.
— Възможно е да се сдобия. Дори ще ви направя услуга и ще ви кажа кой я е пребил, ако това още ви интересува.
— Предишния път ни каза, че не знаеш — каза крадецът.
— Аз съм бизнесмен. Не давам нищо безплатно. — Грю се усмихна широко.
— Закъснял си. Вече знаем, че е бил лорд Екзитър.
— Жалко. Но пак мога да ви дам подробности, които тя не ви е казала. Аз видях всичко от прозореца си. Видях как я извлачва навън, как тя подскача по стъпалцата на верандата си. Онзи я дърпаше за косата. В началото само я шамаросваше, но явно не бе му харесал начинът, по който тя мълчеше, защото тогава сви юмрук. Обзалагам се, че писъците й са се чували чак при занаятчиите. Когато Диксън изтича, тя вече беше рухнала на колене, а онези бяха започнали да я ритат.
Грю замълча. Той се бе поусмихнал, а Ейдриън се чудеше на причините, които удържат Ройс. Дори за него самия това ставаше все по-трудно.
— Лорд Екзитър и шерифите му управляват този град. Той живее на територията на замъка. Недосегаем. Калианската курва здравата го е загазила сега. Благородниците са напълно непредсказуеми. Нищо чудно Екзитър да се върне отново. Следващия път дори може да я убие, ако прецени, че тя крие нещо. Честно казано, изпратих момчетата да вземат бъчвата, защото след смъртта й мястото за нула време ще бъде обезкостено. Сметнах, че би било хитро да изпреваря мършоядите. Роза ми направи голяма услуга. Иска ми се да я прегърна.