— На твое място бих внимавал с ентусиазма — усмихна се Ройс.
— Розите имат бодли.
— Аз съм израснал в малко село — каза Ейдриън и се приведе към фонтана, за да наплиска лицето си. — Този Екзитър е нещо като голям шериф, нали?
— Да — отвърна Албърт. И тримата се бяха настанили в сянката на статуята на владетеля с коня. Той също бе потопил ръце във фонтана, за да се разхлади от горещината, но го правеше по начин, подобаващ на човек с дантелени маншети.
Блекуотър въздъхна.
— Какво има? — попита Ройс.
— Може би е от града, а може би заради северните земи. Тукашният климат не ни харесва. Кракът ми едва наскоро спря да боли. — Той погледна към Албърт. — При предишното ни посещение тук, преди година, аз бях пронизан и бедрото ме болеше всеки път, когато завалеше. Само преди няколко седмици осъзнах, че тази връзка е изчезнала. И сега…
Албърт го погледна объркано, но Ейдриън не разясни.
Ройс се бе загледал в замъка. Заострени кули се издигаха високо над стената и хвърляха длъгнести сенки. Крепостният ров приличаше на езерце, обсипано с лилии. Над него трептяха водни кончета и се поклащаха тръстики. Портата бе отворена, а подвижният мост бе оплезен. От двете му страни стояха пазачи, които спираха всички приближаващи се. Малцина се отправяха натам, но всички от тях показваха някакъв свитък. Призовка? Покана? Личен документ? Може би и трите?
— Албърт, какво знаеш за лорд Екзитър? — попита Ройс.
— Саймън Екзитър е син на Винсент Екзитър и Мари Есендън — лелята на крал Амрат. Екзитърови, заедно с родовете Есендън, Пикъринг, Ред, Валин и Джърл, са сред основателите на кралството. Подписали са хартата през… — Той се замисли.
— Датите не ме интересуват.
— Още по-добре, защото на мен пък винаги ми убягват. Достатъчно е да се каже, че е било много отдавна. Както и да е. Това са шестте благороднически рода в Меленгар. Екзитър притежава Ийст Марч. Това е много важно феодално владение, защото представлява подстъп на кралството и всички нападения от изток ще ударят първо него. Всъщност, то се явява пречка срещу всякакви инвазии, защото контролира главния път между северните и южните земи.
— Интересува ме самият лорд. — Ройс престана да оглежда замъка, за да огледа останалите постройки.
Навсякъде около тях се издигаха триетажни благороднически домове. Те бяха притиснати един до друг и оформяха същинска стена от отделни миниатюрни владения. Всеки от домовете притежаваше различие, въплътило същината на своя стопанин. И всеки от тях се съревноваваше с останалите. На балконите бяха излезли люде, облечени в кадифе, които отпиваха от скъпи чаши и поглеждаха отвисоко (във всеки един смисъл) на останалите.
— Той е много… енергичен — обясни Албърт. — Самият аз никога не съм го харесвал. Мисля, че той се нрави на малцина. Определено е арогантен, но освен това е и нетърпимо самоуверен. Винаги смята, че само той е прав. Онези, които не са съгласни, заслужават унижение. Той е побойник. Не харесва империалистите, мрази кралство Уорик… мисля, че ненавижда южните земи, а може би и целия свят. Говори се, че той не се спогажда особено с краля.
— И какво?
Албърт сви рамене.
— Когато разговаря с аристократичния си другар, той не спомена ли някакви събития?
— Спомена предстоящото празненство, разбира се. Освен това каза, че цената на броката се била покачила до невъзможност. В момента кралството се намира в търговска война с Уорик: както винаги, модата е първата жертва. Освен това той спомена колко трудно било да си намериш добър прислужник. Той е ценител на младите мъже и редовно ги сменя. Казва, че това поддържало живота свеж. Друго… — Албърт замислено допря пръст до устните си. — Предишният канцлер Уейнрайт умрял и бил заменен от южняк, някой си Пърси Брага. Дареф каза, че на лорд Екзитър му излязла пяна на устата заради това назначение. Той отдавна точел зъби за този пост, а се оказал пренебрегнат, и то заради някакъв си чужденец, който е свързан с църквата. Само мога да си представя какво е било…
Виконтът замълча за миг.
— Друго… Да, принцесата получила маранонски кон за рождения си ден. Почти ежедневно тя излиза да го язди. Имало обесване, но него видяхме при идването си. Имаше и нещо друго…
Албърт раздразнено поклати глава.
— Как е умрял Уейнрайт?
— Относно това има известна неяснота. Официалната версия е, че той е умрял от треска.