Table of Contents
Част Първа ХЕНРИ
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
ЧАСТ ВТОРА ОУЕН
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Приложения
Приложение I
Приложение II
Бележка на автора, библиография и благодарности
Мери Грифит
Розата на Тюдорите
Началото на една династия
На Джона,
който неуморно твърдеше, че мога да се справя
Част Първа
ХЕНРИ
…сърце от чисто злато.
Момче на място, славен малчуган,
добър по род, а по юмрук — отличен.
Ботуша калний негов аз целувам,
защото го обичам свръхсърдечно, хлапака му с хлапак!
Уилям Шекспир. „Хенри V“.
Четвърто действие, първа сцена
(Прев. Валери Петров. „Исторически драми“
Т. 1. Народна култура, 1980)
Глава 1
ФРАНЦИЯ, СЕПТЕМВРИ 1418 г.
Потрепервайки, сестра Сюплис се подпираше на бастуна си, докато стъпваше предпазливо по плочите на коридора към спалните помещения, осветени единствено от примигващия пламък на свещта. Приближаващата зима я ужасяваше: зимата в манастира в Поаси беше безмилостно мразовита, а възрастната монахиня знаеше, че започнат ли студовете, и без това болезнените й стави ще я мъчат нетърпимо, особено през декември. Естествено, беше благодарна на своя небесен отец, че в замяна на послушанието се беше погрижил тя да има покрив над главата и храна в дървената паничка, което бе далеч повече от онова, което бе направил родният й баща. Маркизът беше твърде доволен, че пухкавата му дъщеря, която очевидно нямаше шансове да се омъжи, бе избрала да се оттегли в манастир. Не че беше имала кой знае какъв избор.
Тя се опита да не мисли за старите огорчения, тъй като най-важно в момента беше сивкавото зарево на настъпващия ден, очакван от толкова време със страх. Знаеше, че рано или късно той ще настъпи и ето че беше се случило. Отвори вратата на тясната килия, в която спеше Катрин, и се взря в лицето на момичето, потънало в спокоен сън. Да можеше този последен миг на невинност да трае вечно.
Почти животинският стремеж да брани момичето, който бе изпитала от момента на първата им среща, стисна сърцето на сестра Сюплис. С изненада си даде сметка, че трябва да е било вероятно преди около петнайсет години, когато две поразително слаби русоляви малки момичета бяха доведени без много церемонии в манастира — объркани и гладни, с плувнали в сълзи очи. Десетгодишната принцеса Мари дьо Валоа държеше за ръка навършилата едва три години своя сестра Катрин и щом кралската охрана ги предаде в сигурните ръце на монахините, те бяха оставени съвсем сами, като изключим една неприветлива прислужничка с мръсно лице и няколко липсващи зъба.
— Те вонят! — бе процедила погнусено сестра Мари-Терез със сбърчен нос. — Главите им гъмжат от бълхи. Не вярвам да са обличали чисти дрехи от лятото!
— Опитай се да запазиш неодобрението за себе си, сестро — сгълча я майката игуменка. — Манастирът не може да откаже на краля да се грижи за две от децата му.
— Но кралят е…
— Да, благодаря ти, сестро, всички сме наясно с неговата болест.
Както и всички останали, монахините добре знаеха, че кралят е много, много луд, бедният, но такава беше волята на Всевишния и не беше тяхна работа да обсъждат Негово Величество. Така че не им оставаше нищо друго, освен да се грижат колкото се може по-добре за дъщерите му. А и щеше да им се плаща да пазят здравето на принцесите и да им дадат образование.
Сестра Консолата, която не обичаше нищо повече от пикантната клюка, обвиняваше кралицата.
— Говори се, че се е сближила твърде с брата на краля. Приемала го дори в леглото си! — пошушна тя на сестра Сюплис и я мушна заговорнически в ребрата.
— Това е всичко — смръщи чело майката игуменка и така ги накара да млъкнат. — Непристойно е за една Христова невеста да се отдава на сплетни. Искрено се надявам да оправдаем доверието на краля в нашия манастир и да се държите почтително с дъщерите на Негово Величество, докато са под нашите грижи.
Монахините бяха направо потресени от състоянието на децата и когато не бяха заети с всекидневните си задължения и молитви, не пропускаха възможност да поклюкарстват. Шепнеха ужасени помежду си, че принцесите са изпратени в Поаси, за да са на сигурно място. Добре известно беше, че кралица Изабо едва ли е много щастлива, заключена в „Сен Пол“ с окаяния си луд съпруг. Нима не можеше да плати на слуги да се грижат за него? Прахосваше пари вероятно за дрехи и дрънкалки. Отвратително! Да не говорим за братовчеда на краля, херцога на Бургундия — Жан Безстрашни, както го наричаха. Според монахините с нищо не беше по-добър от останалите членове на фамилията, които се караха с кралицата за настойничеството над кралските деца, докато самият крал оставаше заключен.