— Пак ли? Опита се да го прокара в "Лестър", но Камарата на общините го отхвърли. Значи сега прави нов опит.
— Този път май е успял — въздъхна Антон. — Така ми каза един от моите помощници! Ако ме е излъгал, ще го уволня! — Той замълча драматично, огледа се и прошепна до ухото на Гиймот. — Херцогът на Глостър не знае за кралицата и мастър Тюдор, нали?
— Разбира се, че не. Всички, които знаят, са се заклели да пазят тайна, и не мисля, че някой от тях ще подведе кралицата.
— Mon Dieu, надявам се. Това, което разбрах, е, че който посмее да се ожени за вдостващата кралицата без съгласието на монарха на власт, ще си загуби главата!
— Съгласието на монарха на власт ли? — разсмя се Гиймот. — Това е смешно! Та той е само на шест години! Навършва седем следващия месец. Не мисля, че това е кой знае каква заплаха за Оуен Тюдор, как смяташ?
— Не съм сигурен — сви рамене Антон. — Малките деца обикновено правят онова, което им кажат, а чичото Глостър е онзи, който казва на крал Хенри какво да прави. Нямам му никакво доверие.
* * *
Сутринта в деня, който беше рожденият ден на краля, Гиймот се събуди с остра болка в гърлото. Кихаше неудържимо. Проблемът да живееш в Англия, мислеше си тя, е, че все е влажно. Докато живееше във Франция, не настиваше толкова често. В родината й дори седмиците преди Коледа бяха приятно меки, за разлика от смразяващия студ и ледения декемврийски вятър, който духаше същата сутрин от Северно море, навлизаше в страната по коритото на река Темза, а оттам и в стаята, където тя спеше с Моли Бетс и Мадж Уилкин в замъка "Бейнард". Отново кихна.
— Gesundheit (Наздраве (нем.)) — Моли беше научила тази дума от познан- I л ството си с търгове, на зърно от Кьолн.
— О, Моли — простена Мадж. — Моля те, не повтаряй думите на онези простаци, приятелите ти чужденци от района на Куийнхайт. Кажи на Нейно Величество, че Гиймот не е добре и няма да ходи в "Уиндзор" днес, докато не й приготвя лимонов балсам.
— Merci, Мадж — прегракнало се обади Гиймот. Толкова съжаляваше, че ще пропусне рождения ден на малкия крал, но по-добре беше да си остане тук на топло.
Кралицата се съгласи Гиймот да пропусне рождения ден.
— Вече няма да е момченце — сподели тя с Оуен, когато беше готова да тръгне за "Уиндзор". — Днес става на седем. Официално става момче. Следващата стъпка ще е да участва в турнири.
Оуен се усмихна. Видя как тя сваля брачната си халка и внимателно я прибира в кутийка от коруба на костенурка при останалите бижутата, които нямаше да носи. Помогна й да сложи топлата, подплатена със заешка кожа пелерина за пътуването по реката към "Уиндзор". Щеше му се да я придружи, но знаеше, че е невъзможно. Трябваше да се задоволи само с това да я изпрати до пристана при замъка "Бейнард" и да наблюдава как баржата отвежда нея и придворните й дами отвъд завоя на реката.
Кръглите кули на "Уиндзор" се появиха пред погледа на Катрин и тя си спомни първия рожден ден на краля. Странно, но това беше денят, в който за първи път се срещна с Оуен, а толкова много неща се случиха оттогава. Кой да предположи, че младият мъж, когото завари да си играе с пръстчетата на бебето й, ще стане баща на второто й дете. Спомни си и Жаклин, която се опита да организира импровизирано тържество, завършило с недоволството на Хъмфри. Горката Жаклин. В няколкото писма, които беше изпратила, тя молеше за новини за Хъмфри и Катрин й отговори, стараейки се да не споменава Елинор Кобам.
— Ваше Величество. — Хъмфри се изправи от стола си да я посрещне и притисна с топли устни ръката й, както обикновено.
Толкова й се искаше да се дръпне.
— Вярвам, че си добре — рече той. — Този ден е много важен за всички нас.
— Всички рождени дни са важни — съгласи се тя. — Всеки ги обича.
— Така е — рече той, докато я водеше към удобната, покрита с възглавници пейка пред прозореца. — Но този е от особено значение за краля. Тъкмо затова исках да се видя преди това с теб насаме. Да ти съобщя за някои важни решения на Съвета, взети само преди седмица. Разбираш, естествено — започна той, след като се настани до нея, — че навършвайки седем години, Негово Величество вече не е момченце и не бива да го третират като такова. Няма да има нужда вече от жените, които се грижеха за него досега. Съветът реши да ги освободи от задълженията им.
— Искаш да кажеш, че госпожа Алис също ще бъде освободена, така ли? Хенри е много привързан към нея…
— И госпожа Алис, и госпожа Раймън. Тя свърши забележителна работа, за което ще бъде и богато възнаградена. Бавачката му също си отива. Как й беше името…
— Джоун Астли, милорд. Джоун също, така ли?