— Да, разбира се, и един господ знае кога отново ще мога да я видя. Но аз и хенри не мога да виждам. Все едно ми е откраднат и даден на циганите. Те ме използваха, Оуен. Използваха ме, за да родя наследник на трона, все едно съм кобила за разплод. Изглежда само за това ме бива. Няма да изоставя още едно бебе. Този път искам да изпитам удоволствието да гледам как детето ми расте и да виждам колко много прилича на баща си.
— Ще го направим, кариад — усмихна се Оуен и я притисна до себе си. — Ще намерим начин. А ако имаме още едно момиченце, то със сигурност ще прилича на майка си!
Спряха се на замъка "Хартфърд". Катрин предпочиташе "Уолингфърд", но се оказа, че кралят и неговият антураж ще прекарат лятото там, а тя нямаше никакво желание да е наблизо по време на бременноста си. Будното око на Елинор Кобам нямаше да пропусне този факт.
Повечето от сандъците и кутиите на кралското семейство и краля за лятото бяха изпратени в "Уолингфърд", но няколко останаха в очакване на тръгването на Катрин за "Хартфърд". Хъмфри продължаваше да се държи настрани от кралицата и никой не постави под въпрос решението й да прекара лятото далеч от двора. Сякаш никой не се интересуваше къде отива, а и тя не си даде труда да обясни решението си. Чакаше с нетърпение дългите летни дни с Оуен и малката група верни слуги.
Преди да потегли от "Уиндзор", Катрин получи тревожно писмо от майка си в отговор на писмото за смъртта на Гиймот. Писмото започваше с няколко банални фрази, в които липсваше искрено съчувствие — кралица Изабо никога не успя да разбере привързаността на дъщеря си към камериерката, която в нейните очи беше най-обикиовена прислужничка.
Катрин внезапно изпъна гръб и се обърна към Оуен.
— Чуй какво пише майка ми. — Тя изглади с ръка пергамента върху масата и се опита да преведе написаното. — Брат ми Шарл е в Шинон със своя антураж, където някаква селска девойка се опитва да го убеди, че нейна мисия свише е да спаси Франция от англичаните и да върне дофина на трона, който му се полага по право. Девойка! От село при това!
— Какво я кара да мисли, че ще успее?
— Твърди, че получила насоки от Всевишния чрез думите на Архангел Михаил, който й се явява често, понякога в компанията на света Маргарита и света Екатерина.
— Доста народ — отбеляза Оуен. — Какво я съветват всичките тези светци?
— Да поведе армията на Шарл срещу англичаните.
— Какво момиче само! И иска да е начело на войските, така ли? А какво мисли брат ти Шарл?
— Маман пише в писмото си, че той поръчал на група епископи и лекари да се срещнат с нея, за да се произнесат дали е еретичка, или просто луда.
— Или ясновидка — додаде Оуен. — Откъде да знае човек.
— Не ставай смешен, мили — рече Катрин. — Най-вероятно е луда. А и ако Шарл бъде коронясан за крал на Франция, това ще постави нещата съвсем иначе. Какво ще стане с Хенри? И към кого да съм лоялна? Към сина си или към брат си?
Не й се мислеше за това. Поне докато бебето не се роди.
* * *
Оуен тръгна за "Хартофърд" ден преди Катрин, за да се увери, че замъкът е готов да я посрещне. Ако Катрин беше тръгнала заедно с него, щеше да се размине с кардинал Боуфърт.
— Милорд, чичо — посрещна го тя сърдечно, когато го въведоха в стаята при нея. — Истинско удоволствие е да те видя. Мислех, че си в Шотландия.
— Бях там. Но завръщането ми отне по-малко време от очакваното — отговори Хенри Боуфърт, докато държеше ръцете й и се усмихваше широко. — И добре че стана така, та имам възможност да те видя. Как си? Как е твоят съпруг?
— Скъпият ми съпруг — каза тя, вкусвайки удоволствието да произнася тази дума, нещо, което не й се случваше толкова често — е добре. А и ти дължа специална благодарност за това, че изобщо имам съпруг!
— С радост помогнах. Трябва да помислим да му бъде даден статут на натурализиран англичанин. Заради службата му в кралското семейство.
— Можеш ли да го уредиш? Той със сигурност ще е много щастлив.
— Разбира се. Имам тези права. Животът ще стане далеч по-лесен за мастър Тюдор. Като уелсец според английските закони той няма никакви права, а трябва да се признае, че върши чудесна работа в служба на кралското семейство. Помогна дори да се увеличи броят на неговите членове. — Кардиналът я изгледа закачливо. — Пък и кой знае, може да продължи, след като сте женени.
Тя се усмихна смутено, но реши, че няма да го товари с вестта за своята нова бременност. Предстояха му по-скоро задачи от национално значение.
— Разбрах, че старият ми приятел Мармадюк де Къркъби с радост е помогнал да се осъществи вашият брак.
— О, и двамата с Оуен бяхме истински щастливи да се венчаем, макар че никак не е лесно да го държим в тайна.